На 67 години една вдовица на име Елена за първи път предприела самостоятелно пътуване до Малта, решена да прегърне живота, като казва „да“ на всяко ново преживяване. По време на пътуването си тя се запознала с Димитър, очарователен мъж на нейната възраст, към когото веднага усетила искра. Романсът им изглеждал като прекрасна среща, предопределена от съдбата, докато Елена случайно не чула Димитър да разговаря с дъщеря си Мария в двора на един ресторант. За нейна изненада Елена разбрала, че Димитър я е разпознал още преди да се запознаят и че цялата им среща е била внимателно планирана.
Димитър признал, че покойната му съпруга е имала тайна връзка в продължение на единадесет години с покойния съпруг на Елена, Михаил. След като открил скрито място с писма – сред които имало и непризнато докрай признание от Михаил към Елена, което той никога не изпратил – Димитър я потърсил в Малта, за да получи отговори за миналото. Дълбоко разтърсена от дългогодишната изневяра на съпруга си и ядосана на Димитър, че се е приближил до нея под измамни предлози, Елена взела писмото и се върнала у дома, чувствайки, че всичките ѝ спомени за брака и пътуването са били опетнени от предателство.
У дома Елена започнала да се справя с болката си, споделила тежката истина с дъщеря си и започнала да изгражда живота си наново чрез терапия и нови лични цели. Макар да се чувствала дълбоко предадена и от двамата мъже, постепенно осъзнала, че личната ѝ промяна в Малта все пак е била нейна собствена заслуга и че Димитър е бил единственият друг човек, който наистина е разбирал сложността на болката ѝ. След три месеца мълчание тя изпратила писмо на Димитър и го попитала дали би могъл да я опознае без товара на миналото на техните покойни съпрузи.
Димитър ѝ отговорил смирено и двамата бавно започнали отново да изграждат връзката си чрез месеци телефонни разговори и по-късни посещения. През това време Димитър доказал своята искреност и уважението си към нейните граници. Една година по-късно Елена се върнала в Малта по собствено желание и при свои условия. Димитър я посрещнал на летището със закачлива табела, показвайки ѝ, че е готов да изгради истинска връзка, основана на откритост и прозрачност, а не на тайни.
Когато отново посетили същия двор на ресторанта край пристанището, където истината за първи път излязла наяве, Димитър помолил Елена да прекарат заедно оставащите си години, живеейки между родните си места. Осъзнавайки колко много се е излекувала и израснала като личност, Елена казала „да“ – не от наивния импулс да се съгласява с всичко, а като съзнателно и добре обмислено решение да даде на любовта втори шанс, този път с широко отворени очи.