На едва 19 години, докато учеше, за да стане учителка по математика, животът на Ерика Тамбрини се обърна с главата надолу, когато през 2005 г. се разболя от менингит и сепсис. Тя беше поставена в медикаментозно индуцирана кома за седем седмици, а когато се събуди, пред нея се откри ужасяваща реалност: ръцете и краката ѝ бяха почернели от сепсиса, а редица операции доведоха до ампутация на двата ѝ крака под коляното и на двете ѝ ръце под лактите. Внезапната загуба я остави да се бори със самовъзприятието си и да се пита какво бъдеще я очаква.
Въпреки драматичната промяна, историята на Ерика пое в по-обнадеждаваща посока, когато срещна Лука – мъжът, който по-късно щеше да стане нейният съпруг – само една година след ампутациите. Безусловната му любов и подкрепа ѝ помогнаха да възвърне увереността си, и заедно изградиха семейство. Днес Ерика е горда майка на две деца – Лили на пет и Майкъл на три години. Тя описва майчинството като най-голямото си постижение, въпреки че в началото се е страхувала, че няма да може физически да се грижи за бебетата си. С подкрепата на Лука и с решителността си тя се научи да се адаптира и да процъфтява като родител.
Решена да не позволи инвалидността ѝ да я определя, Ерика работи неуморно, за да възвърне независимостта си. Тя се съсредоточи върху приспособяването към протезите и отказа да позволи на семейството си да страда заради ограниченията ѝ. Въпреки че признава, че е трудно да знае, че не може да прави определени неща – като да тича в парка с децата си или да плете косата на дъщеря си – тя остава дълбоко благодарна, че е част от живота им. Освен това оценява положителните моменти, като например да може да кара велосипеда си с километри без болка, благодарение на протезите си.
Устойчивостта ѝ постепенно я отведе към нов професионален път. Прекъсвайки математиката, Ерика се насочи към ерготерапия, сфера, в която може да използва опита си, за да помага на други хора да преодолеят собствените си предизвикателства. Тя описва работата си като „невероятна“, защото ѝ позволява да вдъхновява, напътства и подкрепя хората, като същевременно прилага същите уроци в собствения си живот. Нейната решителност и позитивизъм кара много хора да я смятат за истински източник на вдъхновение.
Сега, на 34 години, Ерика напълно е приела инвалидността си и отказва да ѝ позволи да ограничава самовиражението ѝ или радостта ѝ. Тя с гордост носи къси панталони и празнува възможностите, които пътят ѝ е донесъл – като участието ѝ в общността на адаптивните спортове и срещите с безброй вдъхновяващи хора. Посланието ѝ към другите, изправени пред трудности, е едно на упоритост и надежда: с време, устойчивост и решителност животът не само може да бъде управляем, но и смислен.