Осемнадесет години след като губи новородената си дъщеря Росица от синдрома на внезапната детска смърт едва девет дни след раждането ѝ, една майка и семейството ѝ продължават да крият съществуването на Росица от нейната оцеляла сестра близначка Хана. През цялото детство на Хана майката редовно разглобява бебешките принадлежности, премахва снимките от болницата и заръчва на членовете на семейството никога да не говорят за починалото дете, за да предпази Хана от скръбта и евентуалното чувство за вина, че тя е оцеляла.
На осемнадесетия рожден ден на Хана, след семейно празненство, баща ѝ Димитър изважда от шкаф в гаража тъмна дървена кутия. В нея той тайно е съхранявал болнични гривни, бебешки одеялца, снимки, документи и по едно ръчно написано писмо за рождения ден на Хана всяка година, в което ѝ разказва за сестра ѝ.
Когато Димитър отваря дървената кутия пред цялото семейство, той разкрива на Хана, че е родена като близначка. Това предизвиква ожесточена конфронтация заради осемнадесетгодишното мълчание на семейството. Дълбоко разтърсена от разкритието, Хана прекарва нощта извън дома, а след това се връща, за да прочете всичките осемнадесет запазени писма за рождения си ден, да разбере гледната точка на баща си и да осмисли чувствата си към сестра си.
През следващия уикенд Хана за първи път посещава гроба на Росица в гробището заедно с родителите си. Те оставят цветя, а Хана поставя ръчно написана бележка до надгробния камък.
След посещението на гробището Хана поставя дървената кутия в стаята, в която е израснала, докато майка ѝ отново окачва на стената в хола оригиналната болнична снимка, на която двете новородени момичета са заснети заедно.