Докато Холивуд отдавна възхвалява икони като Мерилин Монро и Бриджит Бардо, Сидни Роум избра да поеме по свой път – далеч от блясъка на Лос Анджелис. Родена в сърцето на Средния Запад на САЩ, тя донесе със себе си русата коса, сините очи и неустоимото си излъчване в Европа, където бързо привлече вниманието. Макар звездният ѝ миг да не бе дълъг като този на някои нейни съвременнички, присъствието ѝ остави отпечатък. Говореше се за роман с Дейвид Боуи, което само добави към загадъчния ѝ ореол. Макар и да не се утвърди като име от ранга на холивудските величия, тя изгради смислена кариера отвъд океана и постигна лично щастие. За съжаление, автомобилна катастрофа остави трайни белези по лицето ѝ.

Сидни Роум е родена през 1951 г. в Акрън, Охайо, в обикновено семейство без никакви връзки със света на шоу бизнеса. След завършване на гимназията, тя се насочва към актьорско образование в Carnegie Tech, където участва в редица класически пиеси, оформящи ранните ѝ актьорски умения. Първият ѝ опит да пробие в Холивуд е кратък и разочароващ – сблъсък с режисьори, които настоявали за голота и демонстрирали хищническо поведение. Разочарована, Роум напуска Америка и намира нова сцена за изява в Европа, особено в италианското кино, където била ценена не само за външността си, но и за таланта си.

Истинският ѝ пробив идва с филма на Роман Полански „What?“ от 1972 г. – продукция, която, макар да не получава бурни аплодисменти от критиците, издига Сидни на международната сцена. Към средата на 70-те години тя вече е наричана „европейската Бриджит Бардо“ – сравнение, което приемала с усмивка, но винаги подчертавала собствената си индивидуалност. Утвърждава се с роли във френски, италиански и немски филми, а кулминацията е участието ѝ в „Just a Gigolo“ (1978), където си партнира с – и според слухове се среща с – Дейвид Боуи. Приятелството им остава дълготрайно.

През 80-те години Роум разширява творческите си хоризонти, издавайки няколко музикални албума. Макар и да не жънат комерсиален успех, те отразяват артистичната ѝ смелост и изразност. Продължава активно да работи във филми и телевизия в Европа и дори се насочва към документалното кино. Въпреки признанието, тя не крие огорчението си от това, че киното често третира жените като стока, а не като професионалисти. В личен план животът ѝ също преминава през трансформации – първо се омъжва за фотографа Емилио Лари, а по-късно за д-р Роберто Бернабей, с когото осиновяват две дъщери от Бразилия.

Катастрофата през 2009 г. е преломен момент в живота ѝ. Докато пътува с една от дъщерите си, въздушна възглавница ѝ причинява сериозни травми, включително парализа на лицеви мускули и трайни белези. Но въпреки болката – физическа и емоционална – Сидни Роум не се отказва. Продължава да играе, включително в италианския филм от 2023 г. La Quattordicesima Domenica Del Tempo Ordinario и в популярния сериал Don Matteo. Присъствието ѝ на сцената и до днес е доказателство за вътрешната ѝ сила, страст и непоколебим дух в свят, често безмилостен към своите героини.