На 90 години Брижит Бардо остава толкова непокорна, колкото винаги — ярка, прямолинейна и великолепно жива. Когато наскоро се появи слух, че тя „живее последните си дни“, легендата лично го опроверга с изблик на стария си огън: нарече журналиста, който го публикувал, „идиот“ и заяви: „Не планирам да отида в следващия свят.“ Това беше чиста Бардо — директна, без филтър и незабравима.

За тези, които я помнят в младостта ѝ, шокът е реален. Разрошената коса, котешкият поглед, невъзможната красота, която превърна „И Бог създаде жената“ в културен трус — сега омекотена от времето. Феновете реагират с разбито сърце и възхищение: „Трудно е да се повярва, че тази стара жена беше нашият идол.“ „Тя е зашеметяваща, няма никоя като нея.“ „Благодаря ти, Боже, че удължи дните ѝ.“ „Срещнах я, когато бяхме на 20 — красотата ѝ беше отвъд думи.“

Но може би най-силното впечатление не е загубата на младостта ѝ, а отказът ѝ да я оплаква. Бардо никога не се е опитвала да бъде млада отново. Тя е живяла смело, е остаряла истински и е избрала самота и искреност пред суета. Лицето, което някога предизвикваше революции във модата и киното, сега разказва различна история — за убеждения, състрадание и смелостта да останеш истинска.

Тя никога не е била просто символ на красота; тя беше бунт, въплътен в плът. Тя напусна Холивуд на върха си, бореше се за правата на животните далеч преди това да стане модерно и превърна славата си в кауза.

И така, докато светът гледа днес Брижит Бардо — крехка, но пламтяща, дистанцирана, но предизвикателно присъстваща — се напомня, че иконите не изчезват. Те се трансформират.