Ели Чалис е невероятна 17-годишна спортистка, която се подготвя да представи Великобритания в плуването на Параолимпийските игри в Токио – път, пропит с непреклонна воля и удивителна устойчивост. На едва 16 месеца, Ели се изправя срещу менингит с едва 5% шанс за оцеляване. Болестта води до ампутация – и на двата крака над коляното, и на двете ръце под лакътя. Баща ѝ, Пол, който се превръща в неин постоянен помощник, си спомня ужаса, когато сърцето ѝ спира за цели две минути. Но въпреки безбройните болнични престои и терапевтични сесии, Ели запазва усмивката и решимостта си – и дори прохожда преди своята близначка.

Публиката за първи път я забелязва през 2006 г., когато изгрява на първа страница на вестник The Sun – гордо вървяща с първите си протезни крака, осигурени с дарения от общността. Тази снимка стопля сърцата на хиляди и се превръща в символ на смелостта ѝ. Още от ранна възраст Ели отказва да бъде определяна от увреждането си. Рита футбол с приятелите си без увреждания, а на 14 става първият британски четворен ампутат, усвоил сноуборд. Нейната философия е проста и мощна: „Всички приемат, че не можеш, докато не те видят в действие.“

Случайността отвежда Ели до плуването през 2015 г., когато се присъединява към клуб за хора с увреждания. Скоро става ясно, че талантът ѝ е неоспорим – за броени години попада в регионалния отбор на Великобритания и започва да чупи рекорди. През април 2019 г. на международно състезание разбива британски, европейски и световни рекорди в дисциплините бътерфлай и бруст. По-късно същата година печели бронзов медал на Световното първенство по параплуване в Лондон – с поглед, насочен право към Токио. Дори пандемията от COVID-19 не я спира – баща ѝ изгражда басейн в двора, за да може да продължи тренировките си.

Днес Ели е най-младата състезателка в параолимпийския отбор на Великобритания и ще се състезава в четири индивидуални дисциплини. Вдъхновена от друга легенда в параплуването – Ели Симъндс – тя самата вече вдъхновява хиляди. Спокойното ѝ излъчване и усмивка крият неуморния труд зад кулисите. За хората, които я познават, постиженията ѝ говорят достатъчно – за силата на духа, вярата в себе си и категоричното „не“ на ограниченията.

Освен спортната си кариера, Ели учи сладкарство в колеж и мечтае да отвори собствена сладкарница. Баща ѝ, който живее в Манчестър, за да подкрепя тренировките ѝ, не крие гордостта си от всичко, което е постигнала. А докторът, който някога спасява живота ѝ – д-р Саймън Нейдъл – нарича нейната история „изключителна“. И тя наистина е такава – жива и ярка илюстрация на победата над трудностите и доказателство за онова, което Ели никога не забравя да повтаря: „Винаги има начин.“