Анна, през петте години всяка сутрин се събуждаше с непоносими болки в корема. В началото смяташе, че това е временно състояние, но болката постепенно се превърна в хронична мъчение. Съпругът ѝ, който беше лекар, всяки път ѝ казваше: „Просто гастрит е, не преувеличавай,“ и ѝ даваше някакви хапчета. Анна му се доверяваше, но с времето започна да усеща нещо да се движи и променя положението си в корема ѝ. Съпругът ѝ пък определяше това като „психологическа илюзия“ и ѝ забраняваше да отиде при друг лекар.
Една нощ, когато болката стана като пробождане с нож, Анна едва можеше да диша. Когато поиска помощ от съпруга си, той отново ѝ подаде хапчетата с раздразнение и ѝ каза да спи. На следващия ден, след като съпругът ѝ отиде на работа, Анна видя в огледалото, че коремът ѝ е подут сякаш е бременна и под кожата се усещат странни движения. Съседът, който чу стенанията ѝ, веднага извика линейка. Когато докторът в болницата прегледа Анна, лицето му се изпълни с ужас и той просто каза: „Как успяхте да оцелеете до днес в такова състояние?“
Анна беше спешно оперирана, а от корема ѝ беше изваден огромен тумор, който от години е пренебрегван и е притискал вътрешните ѝ органи. Хирургът обясни, че това не е състояние от месеци, а от години, и всеки момент туморът можеше да се спука и да я убие. По време на възстановяването един друг лекар зададе въпрос, който разкри всичко: „Съпругът ви знаел ли е за тази диагноза?“ Проверките показаха, че той е бил наясно с всички изследвания, но умишлено е заблуждавал съпругата си с „гастрит“ и неподходящи лекарства.
Истината бързо излезе наяве: съпругът ѝ отдавна имаше връзка с друга жена и е очаквал болестта на Анна да завърши с „естествена“ смърт. Вместо да я лекува, той тихо е наблюдавал изтощението ѝ. Анна не е страдала само физически – тя е била бавно водена към смъртта от най-близкия си човек в продължение на пет години. Тази ужасяваща измяна не беше просто медицинска небрежност, а студено планиран опит за убийство.
Анна по чудо оцеля, но раната в сърцето ѝ беше много по-дълбока от физическата болка. Веднага след изписването си от болницата, тя подаде жалба срещу съпруга си, който я бе оставил на смърт. Петгодишният ѝ тих вик най-накрая беше чут и справедливостта възтържествува. Анна вече не носеше нито мрачния товар в корема си, нито жестокия човек в живота си; всяка преживяна минута тя започна да вижда като втори шанс и започна нов живот.