Преди тринадесет години животът ми се промени в момента, в който срещнах Авъри – изплашено тригодишно момиче, което току-що бе загубило родителите си при трагичен инцидент. Бях на 26 години, спешен лекар, току-що завършил медицинския факултет, напълно неподготвен за ужаса, който тази вечер щеше да влезе в живота ми. Но когато тя се прегърна за мен и непрекъснато шепнеше: „Моля, не ме оставяй сама“, нещо се случи в мен. Не можех да позволя тя да се сблъсква с още чужди хора без грижа, затова останах до нея, четях ѝ истории, давах ѝ ябълков сок и я държах стабилна в свят, който около нея се разпадна.
Това, което започна като една нощ, се превърна в седмици, месеци и в крайна сметка в пожизнено посвещение. Авъри стана моя дъщеря във всеки смисъл, който има значение. Управлявах документи, посещения в дома и родителски курсове, балансирах 12-часови смени в болницата и едновременно се грижех тя винаги да има храна, сигурност и увереност, че ще бъда до нея на всяко училищно събитие, всяка вечер и при всяка болка на сърцето. Когато за първи път ме нарече „татко“ в супермаркета, осъзнах, че целият ми живот се върти около нея и че тя е цялото ми сърце.
Докато Авъри растеше, нарастваше и нуждата ми от компания. Срещнах Мариса – умна и грижовна медицинска сестра, и за първи път си представях живот, който включва и любов, и семейство. Но тази илюзия се разби, когато Мариса ми показа охранителни кадри, на които маскирана фигура краде пари от сейфа ми. Първият ми инстинкт беше да защитя Авъри, страхувайки се от най-лошото. Това беше объркващ и ужасяващ момент, в който се борех да съвместя момичето, което съм отгледал, с мисълта, че тя може да е замесена.
Истината излезе наяве по неочакван начин: маскираната фигура беше самата Мариса. Тя инсценира кражбата, опитвайки се да обвини Авъри и да ме манипулира. Предателството ѝ беше пълно – тя искаше бъдещето ми, парите ми и доверието ми. Аз ясно заявих, че винаги ще избирам Авъри, изключих Мариса от живота ни и осигурих безопасността и благополучието на дъщеря ми. Въпреки страха и гнева, Авъри остана невинна, а моята отговорност и любов към нея никога не се поколебаха.
Сега Авъри и аз възстановяваме нашия мир. Показвам ѝ фонда за колеж, обяснявам всеки план и ѝ уверявам, че тя е моя дъщеря, моята отговорност и моят дом. Преди тринадесет години малко момиче избра мен за „своето добро“, а аз я избирам всеки ден отново. Семейството не се определя от кръвта – то се определя от това да си присъстващ, да защитаваш и да обичаш безусловно, през всяко предизвикателство. Така изглежда любовта: истинска, непоколебима и изцяло наша.