Миналият четвъртък започна като хаотична борба за оцеляване за Лили, 29-годишна самотна майка на три деца, живееща на ръба на финансовия провал. Между хладилник без мляко и шкаф, пълен с напомнителни бележки за дългове, утрото ѝ беше един непрекъснат облак от шум и стрес. След като остави децата си – Ема, Джош и Макс – у дома, тя побърза към местния хранителен магазин, за да купи най-необходимото. Докато стоеше в дългата, нетърпелива опашка, тя забеляза крехка възрастна жена на касата – госпожа Харгроув, която беше публично унижавана от касиера и други клиенти, защото ѝ липсваха пари за простата покупка на хляб и мляко.
Атмосферата в магазина беше отровна; околните обръщаха очи и мърмореха обиди, наричайки жената „жалка“ и „нагла“, защото бавеше опашката. Госпожа Харгроув, която видимо трепереше, предложи да върне хляба, за да може да си позволи млякото. Спомняйки си собствения си опит да стои без пари на каса, Лили усети остър спазъм в стомаха и се намеси, като предложи да плати покупките на жената. Въпреки подигравките на околните, които твърдяха, че „пилеят парите си за измамница“, Лили настоя и каза на госпожа Харгроув, че иска децата ѝ да растат в свят, в който такова добротворство е нормално.
Госпожа Харгроув беше дълбоко трогната и каза на Лили, че никога досега никой не е правил нещо толкова безкористно за нея. Преди да тръгне, тя остави на Лили едно настоятелно предупреждение: „Не позволявай на този свят да затвори сърцето ти.“ Лили се върна към живота си на нощни смени и непрекъсната борба за оцеляване, възприемайки срещата като малък, мимолетен момент на човешка свързаност.
Три дни по-късно Етан, касиерът от онзи ден, се появи на вратата ѝ с тежко изражение и обикновен бял плик. Той ѝ съобщи, че госпожа Харгроув е починала, след като е колабирала в магазина, и последното ѝ желание било той да намери „момичето с доброто сърце“.
В плика имаше писмо и юридически документи, които щяха завинаги да променят живота на Лили. Госпожа Харгроув обясняваше, че собствените ѝ деца се интересували само от парите ѝ, а не от благополучието ѝ, и искала наследството ѝ да отиде при някой, който я е третиран като човек, когато е била най-уязвима. За пълно учудване на Лили документите разкриваха, че госпожа Харгроув ѝ оставя къщата и спестяванията си. Писмото съдържаше последната молба: Лили да се грижи за децата си и, ако е възможно, да помага на друг в нужда толкова безкористно, колкото беше помогнала на непозната в супермаркета.
Този дар осигури на семейството на Лили стабилност, каквато никога досега не бяха изпитвали, и ги освободи от постоянната заплаха от бедствие. Това не ги направи богати, но им даде дом и бъдеще. При отзоваване назад Лили осъзна, че госпожа Харгроув не е възприемала наследството като милостиня, а като „обмен“ за уважението и добротата, които е получила. Лили научи, че не е нужно да чакаш живота ти да е перфектен, за да помагаш на другите; понякога един единствен акт на добрина в супермаркета може да промени съдбата на цяло семейство.