Полицаите получиха сигнал за незаконна улична продажба на ъгъла на главния булевард и веднага се отправиха натам.
Но щом пристигнаха, строгостта им се стопи — пред тях стоеше възрастна жена с дървен сандък, пълен със зеленчуци. На вид — смирена, безобидна.

Жената беше облечена в износен пуловер и избеляла пола.
Пред себе си подредила домати, моркови и краставици.
— Бабо, знаете ли, че продажбата на улицата е забранена? — попита кротко един от служителите.
— Знам, синко — въздъхна тя. — Но ми трябват пари за лекарствата на болния ми син. Нямам никого, никой не ми помага. Всичко това съм отгледала сама. Няма нищо лошо в това, нали?

Полицаите се спогледаха. Нарушението беше очевидно, но състраданието надделя.
— Този път няма да направим нищо — каза по-възрастният от тях. — Но намерете друг начин да изкарвате прехраната си. Не всички служители са толкова разбиращи.
— Разбира се, ще го направя — отвърна тя притеснено, сякаш искаше да се отърве от тях колкото се може по-бързо.

— Щом така или иначе дойдохме, нека купим нещо — предложи единият с усмивка. — Да ѝ помогнем поне малко.
— Не е нужно, миличък — каза бързо тя. — Имам си много купувачи.
— Много? — учуди се другият. — Но тук няма никого.

— Те идват рано — засмя се тя неестествено. — Не сте ги заварили.
— Тогава поне няколко домата — настоя полицаят.
— Не, синко, остави ги — отвърна с треперещ глас. — Нека други да ги вземат.

Гласът ѝ трепна от напрежение. Един от полицаите се намръщи, наведе се и взе домат. Погледна го внимателно… и изведнъж изкомандва:
— Арестувайте я. Веднага.
— Какво става? — попита изненадано колегата му.

Полицаят вдигна домата. По повърхността му имаше малки дупчици — сякаш някой бе инжектирал нещо вътре. Същите следи имаше и по останалите зеленчуци.

Последвалото разследване разкри истината: възрастната жена не била толкова невинна, колкото изглеждала. Под прикритието на безпомощна продавачка тя разпространявала забранени вещества. В дома ѝ открили сина ѝ, инвалид, който произвеждал сместа, докато тя я пренасяла и продавала, без да буди подозрение.

Оказа се, че злото понякога се крие зад най-невинното лице.