Марта, 72-годишна баба, научи по трудния начин един от най-горчивите уроци за любовта и семейството, след като внучката ѝ Райли злоупотреби с нейната добрина. След загубата на съпруга си Бил, а по-късно и на дъщеря си Анджела, Марта посвети целия си живот на това да отгледа Райли. Макар и да живееше скромно като библиотекарка, тя винаги се грижеше внучката ѝ да не лишава от нищо – даряваше я с любов, сигурност и стабилност.

Години по-късно амбициозната Райли мечтаеше за приказна сватба, но не можеше да си я позволи. Съкрушена от сълзите на внучката си, Марта взе съдбоносно решение – продаде дома, в който бе живяла цели 40 години, и преведе парите директно на организаторите на сватбата. Надяваше се, че така ще осигури щастието на любимото си дете. Но колкото повече наближаваше денят, толкова по-ясно ставаше, че тя самата не е включена в никакви приготовления.

Любопитството ѝ скоро се превърна в болка. Когато отиде до апартамента на Райли, чу немислими думи – тя не била поканена на сватбата. Райли и годеникът ѝ Даниел обявили „строга възрастова политика“ и искали „младежка атмосфера“ без „скучни възрастни“ над 65 години. Потресена и наранена, Марта разбра, че е била достатъчно добра да плати сватбата, но не и да бъде свидетел на нея. Тя си тръгна, а сълзите от предателството пареха по бузите ѝ.

Същата вечер Марта реши да действа. Вдъхновена от трикове, прочетени в криминални романи, тя се свърза с банката си и успя да върне парите обратно в сметката си, тъй като плащанията бяха направени директно от нейно име.

Две седмици по-късно Марта получи паникьосено обаждане от разплаканата Райли – преводите били върнати, а сватбата се разпадала. Със спокоен тон Марта отвърна, че може би трябва да намери някой под 65 години, който да ѝ помогне. После затвори телефона.

Няколко дни по-късно Райли се появи на прага ѝ със сълзи по лицето. Извини се и призна, че се е изгубила в илюзията за „перфектната сватба“, забравяйки коя е и кой я е отгледал. Марта видя искреното разкаяние в очите ѝ и я прости. Двете заедно организираха нова церемония – скромна, но красива, в общинската градина. Когато Марта я съпровождаше по пътеката, Райли прошепна: „Това е жената, която ме е спасявала повече от веднъж.“

Тази сватба, изпълнена със смях и обич, се превърна в истински символ на втория шанс и на истинското значение на семейството.