Лора посрещна 80-годишната си майка Елена на железопътната гара след едноседмично пътуване, което трябвало да бъде посещение при приятелката ѝ от младостта Маргарита. Елена изглеждала видимо отслабнала, носела прекалено голяма плетена жилетка, а вместо първоначалната си синя пътна чанта имала тежък черен куфар, който не бил неин. Когато се прибрали у дома, Елена занесла черния куфар направо в спалнята си и заключила вратата. По-късно същата вечер Лора набрала телефонния номер, който имала за Маргарита, но непознат мъж ѝ съобщил, че Маргарита не живее на този адрес от осем години.
На следващата сутрин Лора открила на масичка близо до майка си билет за влак, валиден три дни, както и етикет за багаж с името Елена. Лора прегледала съдържанието на черния куфар и намерила внимателно сгънати дрехи, запечатан кафяв плик, цифров фотоапарат, жълта детска жилетка и малка дървена точилка. Във фотоапарата имало цифрови снимки на тухлена къща, ръкописен план за грижи, възрастна жена в спалня и стара фотография на млада жена, държаща дете пред бяла къща. На гърба на снимката бил записан адрес.
Лора отишла на адреса, посочен на гърба на фотографията, и потвърдила, че това е бялата къща, в която като дете прекарвала време с жена на име Маргарита, която наричала леля Маги. Когато се върнала, Лора поискала обяснение от Елена. Майка ѝ разказала, че Маргарита се грижела за Лора в продължение на две години, когато била малка, докато Елена работела на няколко места, за да издържа семейството си. Елена признала, че преди години се отдалечила от Маргарита заради личните си чувства, свързани с финансовата независимост. Тя разкрила и че през изминалата седмица всеки ден се грижела за болната Маргарита в дома на дъщеря ѝ Елена.
Когато Елена започнала да страда от световъртеж, Лора я отвела в болница, където медицинският персонал я лекувал за обезводняване и физическо изтощение. По време на престоя ѝ в болницата Елена помолила Лора да отвори запечатания кафяв плик от черния куфар. Вътре имало стари писма, кореспонденция между двете жени и снимки от детството им.
След изписването на Елена от болницата Лора се свързала с Елена, дъщерята на Маргарита, за да помогне с организирането на професионални грижи за майка ѝ. Две седмици по-късно Лора и Елена тръгнали заедно да посетят Маргарита в апартамента ѝ. Там трите разгледали съдържанието на кафявия плик и дървената точилка, която пазела спомени от общото им минало.