В продължение на единадесет месеца Алисия работела нощни смени и посветила целия си живот на грижите за съпруга си Теодор, докато той преминавал през тежко лечение на рака. Когато най-накрая получили дългоочакваната новина от д-р Кан, че Теодор е напълно излекуван от рака, Алисия почувствала огромно облекчение и избухнала в сълзи. Но преди двамата дори да успеят да напуснат болничната стая, Теодор я шокирал с внезапното си признание, че иска развод и възнамерява да си тръгне още същата вечер.
Объркана и съсипана, Алисия се обърнала към д-р Кан, който ѝ разкрил, че Теодор му е дал разрешение да говори с нея, ако някога реши да си тръгне. Теодор тайно се страхувал, че Алисия е останала до него единствено от чувство за дълг и вина, а не от истинска любов. Изправяйки се пред тези дълбоко скрити истини, Алисия осъзнала, че бракът им всъщност се е разпаднал много преди диагнозата „рак“ — помрачен от емоционална дистанция и неудовлетворени нужди.
След като напуснала Теодор и временно се преместила при майка си, Алисия започнала да се освобождава от дълбоко вкоренения си навик да се старае да бъде незаменима, за да не бъде никога изоставена. Междувременно Теодор започнал да посещава консултации, за да се справи с емоционалното си бягство и собствените си страхове. Алисия пък се научила да поставя здравословни граници, вместо автоматично да приема допълнителни смени, за да избяга от проблемите си.
И двамата осъзнали, че продължителното им изпитание, свързано с рака, просто е прикривало проблеми, съществували още преди това — липса на близост, трудности в общуването и неудовлетворение от съвместния им живот.
Месеци по-късно, след като всеки от тях преминал през лична промяна и професионална терапия, Теодор поканил Алисия на вечеря в същия ресторант, в който някога я бил оставил да го чака. По време на предпазливия им разговор те признали, че все още се обичат, но се съгласили, че не могат просто да се върнат към старите си нездравословни модели.
Те решили да не бързат — да започнат отново да излизат заедно, да продължат с консултациите и да се уверят, че ако в бъдеще отново бъдат заедно, това ще бъде основано на истински свободен избор, а не на страх, чувство за дълг или необходимост просто да оцелеят.