Аманда (37 г.), самотна майка, живееща с дъщеря си Джени (7 г.) в приют за жени, се бореше да съгради живота си отломка по отломка. Къщата им бе изгоряла до основи заради небрежността на безотговорния ѝ съпруг, а след като застрахователната компания отказа обезщетение, той просто изчезна, оставяйки ги без никаква подкрепа. Тъй като преди години бе напуснала кариерата си в маркетинга, Аманда бе принудена да приеме зле платена работа като касиерка в хранителен магазин – доход, който едва покриваше най-необходимите им нужди. Когато наближи първият учебен ден, тя скъта всеки цент, за да купи на Джени нови дрехи – малък жест на нормалност, който вярваше, че дъщеря ѝ заслужава.
В един светъл магазин за детски дрехи Аманда и Джени се любуваха на мека розова жилетка. Веднага се появи продавачка, която огледа с презрение Аманда – избелелите ѝ дрехи и подстриганата в домашни условия коса – и я унизи публично. Тя се усъмни на глас във възможността на майката да си позволи нещо в магазина и ѝ нареди да не пипа стоката, подхвърляйки, че „мръсните ѝ ръце“ ще съсипят дрехите за „истинските клиенти“. Смазана от срам и едва сдържайки сълзите си, Аманда хвана Джени за ръка, за да си тръгнат. Точно когато стигнаха вратата, една елегантна възрастна жена ги спря.
Дамата, която държеше в ръце същата розова жилетка, им махна да се върнат. Въпреки страха на Аманда, че ще бъде обвинена в повреда на стоката, жената настоя Джени да премери жилетката и предложи „щедра отстъпка“. Това накара продавачката да се подхилне жестоко, наричайки Аманда „просто поредната скитница“, която не може да си купи нищо и чиято „миризма ще попие в плата“. В внезапен и драматичен обрат лицето на елегантната дама се вкамени. Тя смълча служителката с леден тон, потвърди, че жилетката стои прекрасно на Джени, и обеща, че отстъпката ще влезе в сила, оставяйки грубата продавачка вцепенена и уплашена.
След като Джени пробва перфектно пасващата дреха, те се върнаха в залата, където видимо разтърсената продавачка поднесе искрено и паническо извинение. Джени отвърна с тежък урок, казвайки на жената, че не може да си върне думите назад, но трябва да се научи да не се държи така с другите. Тогава елегантната дама им подари жилетката напълно безплатно и помоли Аманда за частен разговор. В офиса си жената, госпожа Джоунс, разкри, че някога е била в абсолютно същата ситуация. Тя бе разпознала силата на Аманда и добротата, на която учеше дъщеря си, и ѝ предложи работа като асистент-продавач – с пълни осигуровки, щедро заплащане и дори ваучер за цялостна промяна във фризьорски салон.
Аманда прие работата веднага, тъй като заплатата бе три пъти по-висока от тази в магазина. Госпожа Джоунс, собственичка на верига успешни магазини, обясни, че просто предава нататък доброто, което някога сама е получила, изпълнявайки обещанието си да помага на тези, които го заслужават. Само след няколко месеца Аманда и Джени се преместиха в собствен уютен апартамент. Аманда вече можеше да си позволи нови дрехи и да осигури на дъщеря си всичко необходимо. Госпожа Джоунс им бе подарила не просто жилетка; тя бе върнала достойнството на Аманда и бе отворила път към сигурно бъдеще. Това накара Аманда да си обещае, че един ден и тя ще предаде тази дълбока човешка доброта на някой друг.