Три години след като губи 19-годишния си син Николай в трагична автомобилна катастрофа, Диана продължава да посещава гроба му всяка неделя сутрин, опитвайки се да се справи с непоносимата болка от загубата. По време на редовните си посещения тя започва да забелязва едно средно голямо, рошаво бездомно куче, което неизменно ляга точно до надгробната плоча на Николай, а след това мистериозно изчезва.
Заинтригувана откъде идва кучето и защо е избрало именно гроба на сина ѝ сред стотици други, един следобед Диана решава да го проследи. Кучето я повежда по улиците на непознат квартал, докато накрая спира пред стара, занемарена къща в края на тиха задънена улица и започва да драска по входната врата.

Когато вратата се отваря, Диана е шокирана да види Мария — бившата приятелка на сина ѝ от гимназията, която не е виждала от три години. Мария кани обърканата Диана да влезе и ѝ разкрива, че кучето се казва Рекс. Това е бездомно животно, което Николай спасил и за което се грижел, преди да загине.
Докато двете разговарят, в стаята влиза тригодишно момченце на име Борис. Диана веднага забелязва поразителната му прилика с Николай — същите очи и същите изражения на лицето. Със свито от вълнение сърце тя научава, че Мария разбрала, че е бременна малко след смъртта на Николай, но решила да запази това в тайна от страх и заради натиска на родителите си.
Макар да е наранена от мисълта за всички изгубени години, гневът на Диана постепенно отстъпва място на дълбока благодарност, докато прегръща своя неочаквано открит внук.

Това разкритие променя начина, по който Диана преживява скръбта си. Годините на самота и мълчаливо страдание започват да отстъпват пред ново усещане за надежда и близост. Като приема Мария и Борис в живота си, тя открива отново една жива част от сина си, която е смятала за изгубена завинаги.
На следващата неделя Диана отново отива на гробището, но този път с нея са Мария, Борис и Рекс. Застанала пред гроба на Николай и държаща ръката на внука си, Диана най-сетне усеща покой. Тя осъзнава, че любовта и семейството са намерили пътя обратно към нея.