На 72 години мислех, че животът ми е показал всичко — до онова обаждане, което промени всичко. Преди двадесет години, в три сутринта, един полицай ме събуди с новината, че дъщеря ми и съпругът ѝ са загинали в автомобилна катастрофа. Шестгодишната ми внучка Емили остана при мен, стискайки се за пижамата си с принцеси и гледайки свят, който се беше счупил за една нощ. През сълзите си ѝ обещах: „Никога, скъпа. Сега си при мен.“

Да отглеждаш Емили не беше лесно. Всеки мой ход причиняваше болка в коленете, а пенсията ми едва покриваше основните нужди. Но всяка приказка за лека нощ, всяка прегръдка ми напомняше защо продължавам. Годините минаваха, а Емили порасна в изключителна млада жена — светла и добра. Когато донесе Джеймс вкъщи и каза, че той ѝ е предложил брак, плаках от радост и се заклех да направя деня ѝ перфектен — дори и родителите ѝ да не можеха да присъстват.
Пазаруването на сватбената рокля беше кошмар. Нищо не изглеждаше правилно, а цените бяха астрономически. Когато видях отчаянието ѝ, взех решение: ще ушия роклята сама. Всеки шев носеше двадесет години любов, а всяко перлено и дантелено украшение съхраняваше спомени за малкото момиче, което беше преживяло трагедията. Нощ след нощ работех неуморно, решена да ѝ дам рокля, в която да се чувства като принцеса.

Сутринта на сватбата се случи бедата. Роклята беше разкъсана и разрушена — дело на майката на Джеймс, Маргарет, която се опита да саботира деня. Но ние не се предадохме. С трескава енергия и непоколебима решимост уших роклята наново за няколко часа. Когато Емили я видя, сълзите ѝ се стичаха по лицето. Роклята бе преживяла разрушението и стана още по-красива — точно като нейния дух.

По време на церемонията Маргарет наблюдаваше, победена, как Емили минава по пътеката в роклята, символ на издръжливост и любов. По-късно тя дойде у дома и се извини за жестокостта си. Емили ѝ даде шанс да се поправи и показа, че счупените неща, когато се поправят с търпение и грижа, стават по-силни и по-красиви. В този ден разбрах, че най-тежките удари на живота ни учат на любов, прошка и вечната сила на семейството.