Мъжът излъга жена си и замина на почивка с любовницата си, без да подозира, че съпругата му вече е наясно с всичките му афери. С такъв обрат той не беше очаквал да се сблъска.
Марк живееше в тихо очакване с седмици. Той планираше внимателно тайното си пътуване с младата си любовница: избра слънчев плаж на западното крайбрежие, резервира романтичен хотел за двама и скри документите за пътуването в колата, дълбоко под купчина документи. За жена си подготви фалшиво писмо, оправдаващо професионален ангажимент.
Вечерта се прибра вкъщи изморен.
– „Трябва утре да пътувам по работа,“ каза той небрежно.
Съпругата му Саманта само кимна. През последните месеци Марк беше студен, отдръпнат и постоянно раздразнителен. Но той беше толкова убеден в лъжата си, че не забелязваше колко много тя вече знаеше.
Саманта отдавна подозираше. Инстинктът ѝ повтаряше, че не работата го тревожи, а друга жена.
До този момент обаче нямаше доказателства – до тази нощ.
По средата на нощта, след като Марк заспа, тя тихо се промъкна в гаража. С помощта на светлината от телефона си проверява колата. Не отнема и минута, докато намери това, което търсеше: внимателно сгънати билети за двама – и името на любовницата ясно като втори пътник.
Саманта замръзна на място. После спокойно издиша. Върна се в къщата и дълго седя сама в кухнята, без да проговори.
Можеше да крещи. Можеше да изхвърли дрехите му пред вратата или да се обади на любовницата.
Но реши да направи нещо друго. До сутринта имаше план, който щеше напълно да изненада Марк.
Тя извади торба брашно, раздели малко от него в няколко прозрачни пликчета с цип и ги запечата внимателно. Опаковките изглеждаха подозрителни – точно толкова, че да предизвикат въпроси, но напълно безвредни.
Пликчетата бяха скрити дълбоко сред вещите на Марк в куфара му.
В деня на заминаването Марк беше в най-добро настроение. До него вървеше любовницата му, напълно спокойна. И двамата не подозираха нищо.
Но когато куфарът премина през проверката, изведнъж се задейства аларма. Служителите обмениха погледи и се приближиха към Марк.
Един от тях го помоли учтиво да отиде в отделна стая.
Любовницата му се напрегна.
– „Какво се случва?“ попита тя изплашено.
– „Просто рутинна проверка,“ отговори един от служителите спокойно.
Марк ги последва спокойно. Беше сигурен, че в куфара му има само бански, тениски и сандали.
Но когато куфарът бе отворен и служителят извади няколко малки пликчета с бяло прахообразно вещество, гърлото на Марк изсъхна.
– „Какво е това?“ попита остро служителят.
– „Аз… нямам представа!“ промълви Марк.
Следваха дълги часове на разпити. Въпросите се повтаряха отново и отново. Проверяваха документи, контактуваха с експерти, претърсваха всяко кътче на багажа му.
Любовницата му го звънеше непрекъснато, после все по-рядко. Накрая спря и замина сама.
След много изморителни часове влезе експерт.
– „Тествали сме праха. Това е… обикновено брашно.“
Служителите се погледнаха, този път раздразнено.
– „Можете да тръгвате, сър. Но полетът ви вече е излетял.“
Марк напусна стаята с куфара в ръка. Опита се да се свърже с любовницата си, но тя вече не отговаряше. Пътят към дома се стори безкраен.
Когато отвори входната врата, сърцето му сякаш потъна. Къщата беше празна. Саманта беше взела децата и беше заминала.