След раждането на новородената им дъщеря Виктория, настроението и поведението на Мартин и майка му Елена внезапно се промениха, като те започнаха открито да проявяват враждебност към Мария в болничната стая. Напълно неочаквано Мартин поиска развод и напусна стаята. Когато Мария се прибра у дома след изписването си от болницата, тя установи, че ключалката на входната врата е сменена. Отвън, близо до алеята към къщата, бяха оставени шест черни пластмасови чувала за боклук, пълни с личните ѝ дрехи, принадлежности за възстановяването след раждането и чанта с бебешки принадлежности.
На следващата сутрин Мартин и Елена пристигнаха в дома на родителите на Мария. По време на посещението Мартин разкри, че преди осемнадесет години, когато бил на двадесет години, станал баща на момиче на име Виктория, след което я изоставил. Той призна също, че четири години по-рано, докато с Мария активно се опитвали да имат дете, Виктория му изпратила имейл с молба да се срещнат. Мартин отказал срещата и скрил цялата кореспонденция от Мария.
Впоследствие Мария се срещна с Мартин, за да прегледа електронната кореспонденция в мобилния му телефон, и потвърди, че той действително е изпратил отказ на Виктория. След тази проверка Мария се консултира с адвокат по семейно право, за да обсъди официалната процедура по раздялата и условията за родителските права и грижите за Виктория, тяхната новородена дъщеря.
Малко след това Елена посети дома на Мария, за да оправдае укриването на истината. Мария я изправи директно пред факта, че е прикривала съществуването на Виктория и е предпазвала Мартин от поемането на отговорност за действията му.
По настояване на Мария Мартин написа и изпрати писмо до Виктория, в което изрично призна, че я е изоставил. Няколко дни по-късно Виктория отговори по имейл, потвърди, че е получила писмото, и обясни, че има нужда от време, за да осмисли наученото.
По време на последваща семейна среща Мартин направи публично изявление, в което подробно разказа за постъпките си. Когато Елена се опита да омаловажи случилото се, представяйки го като незначителна грешка от младостта му, той я прекъсна и я поправи, като настоя да се признае сериозността на действията му.
Един месец след раждането на Виктория Мартин помоли да му бъде позволено да се върне в общия им дом. Мария отказа да го приеме обратно и реши да продължи да живее отделно от него, като същевременно установи ясен график за посещения, който да позволява на Мартин да се грижи за дъщеря им.