Логан Браун, който се появи на дигиталната корица на Glamour UK, разказвайки за своето пътуване като бременен мъж, е преминал през значителни предизвикателства, свързани с гендерната дисфория през целия си живот. Разсъждавайки за миналото си, Логан си спомня как се е борил да приеме своята идентичност, често прикривайки неудобството си чрез носене на мъжки дрехи, които след това свалял от срам. Той се е чувствал изолиран, без ресурси, с които да се свърже, което водело до сериозни психични проблеми и продължаваща терапия. На 13 години Логан се изявил като лесбийка, повлиян от социалните възприятия, базирани на външния му вид, а не на истинската му идентичност.

През годините Логан разбрал, че полът и сексуалността са различни аспекти на идентичността. Преди да започне прехода си, той е имал отношения с жени, но в крайна сметка избрал да постави на първо място своето самопознание.

Животът на Логан се променил, когато срещнал Бейли Милс, небинарен драг крал от Лондон, преди две години. Първоначално привлечен от видеата на Бейли и тяхното споделено усещане за аутсайдерство, Логан намерил Бейли за чаровни и се свързал с тях. Първата им среща била нетрадиционна, но запомняща се, белязана от хаос и мигновена връзка.

Неочакваният обрат дошъл, когато Логан се събудил един ден и се почувствал странно, решавайки да направи тест за бременност. След като спрял тестостерона по здравословни причини, той бил шокиран да открие положителен резултат. Първоначално се сблъскал със страх, чувствайки, че мъжествеността му се обезценява. Събудил Бейли, за да сподели новината, което довело до вихър от смесени емоции и двучасов разговор за последиците от бременността върху техните животи и кариери.

Въпреки първоначалната несигурност, Логан приел своето уникално пътуване като бременен транс мъж, вярвайки, че е от съществено значение здравните работници да преминават през обучение по LGBTQ+, за да могат по-добре да подкрепят индивиди като него.

Неговата бременност, изпълнена с предизвикателства, включваща продължителен труд и индуцирано раждане поради опасения за растежа на бебето, била подкрепена от съобразителен болничен персонал, който адаптирал условията според нуждите им от помощ за ADHD и аутизъм.

Разсъждавайки за раждането на тяхната дъщеря, Логан описал преживяването като нереално, но изключително възнаграждаващо. Въпреки че се е чувствал подготвен, нищо не можело напълно да предвиди емоционалните и физически последици. Той изразил благодарност за своето пътуване и се чувствал щастлив въпреки предизвикателствата.

Историята на Логан предизвиква обществени норми и подчертава важността на приемането и подкрепата на разнообразните идентичности в здравеопазването и извън него.