Когато Мисти Де ла Круз – 43-годишна съпруга, майка на осем деца и баба на две внучета – научи през септември 2024 г., че е диагностицирана с агресивен рак на гърдата на трета фаза, наречен трипътен негативен (TNBC), първата ѝ мисъл бе за семейството си. Този рядък и труден за лечение вид рак, лишен от ключови рецептори, се развива и разпространява бързо, а в случая на Мисти бе свързан с мутации в гените BRCA1 и BRCA2, за които тя даде положителна проба. Диагнозата бе поставена след като тя сама откри бучка, и това постави началото на изтощително изпитание, което щеше да изпита не само физическите ѝ сили, но и емоционалната и финансова стабилност, докосвайки всяко членче от голямото ѝ семейство.

Физическите последици от химиотерапията бяха бързи и тежки – Мисти започна да изпитва затруднения с прости ежедневни действия като ходене и готвене и често се нуждаеше от помощ дори при самообслужване. Емоционалният удар обаче бе още по-осезаем за най-малките ѝ деца, когато през май 2025 г. получи разбиващ телефонен разговор от началното училище на ѝ 10-годишен син. Той често бил изтощен и споделял страхове, че майка му може да умре, докато спи. Мисти, която винаги се е стараела да поддържа открита комуникация с децата си, осъзна колко дълбока „травма“ причинява болестта ѝ на тях и призна, че емоционалното бреме на рака надхвърля самия пациент.

В отговор на страха на сина си, Мисти пое ангажимент към пълна прозрачност, давайки му възможност да задава всички въпроси и организирайки му терапия. Тя разбра, че целта не е да се прикриват страховете на децата, а да бъдат подготвени за суровата реалност на живота и да им се насърчи свободното изразяване на чувствата. Физическите изпитания не спираха – тежки странични ефекти от лечението като увреждане на нерви, силна болка, нужда от проходилка и отслабена имунна система, която правеше дори дребните инфекции опасни. Въпреки това, Мисти се опитваше да съхрани усещането за нормалност – неделните вечери се превърнаха в семейни готварски сесии, но неспособността да бъде майката, която беше преди, я караше да се чувства безпомощна и сама.

Добавяйки към огромната физическа и емоционална тежест дойде и внезапното финансово бреме. Мисти се оказа с медицински дълг от около 150 000 долара и още четири операции на хоризонта. Особено болезнена беше новината, че между 45 000 и 65 000 долара за належащи зъболекарски интервенции, причинени от химиотерапията, са определени като „козметични“ и не се покриват от застраховката. За да не загуби семейния си дом, Мисти стартира кампания в GoFundMe, като до края на юни 2025 г. събра над 65 000 долара от целта си от 259 000. Тя подчерта реалността, която често се пренебрегва – „Само защото физически оцелявате след рак, не значи, че ще оцелявате емоционално, психически или финансово.“

Ракът принуди независимата Мисти да свали гордостта си и да научи как да иска помощ. Опирайки се на децата, съпруга и подкрепата на близките, тя преосмисли просенето за помощ като израз на сила, а не слабост. Осигури на децата си възможност за терапия, осъзнавайки, че скръбта не е само заради загуба на живот, а и процес на адаптация към дълбоки промени. В ъпдейт от юни 2025 г., след две операции и с децата вече на терапия, Мисти сподели приемането си на Божия план и пожела на всички „любов и здраве“. Нейната непрестанна борба за здраве, финансова стабилност и благополучието на семейството ѝ е силен пример за смелост, търпение и непрекъснат процес на възстановяване.