Три месеца след смъртта на съпруга ми, намерих в себе си сила да се изправя пред спомените и занесох счупения му телефон при майстор. Намерението ми беше просто и добро – да сменят екрана и устройството да бъде подарено на свекървата ми, която имаше нужда от телефон. Съпругът ми загина в ужасна катастрофа, и оттогава не смеех да докосна този черен стъклен фрагмент. Когато влязох в сервиза, странно усещане за тревога ме обзе, но си мислех, че е част от процеса на скръб.
Обикновен майстор ми каза, че ще приключи за около час. Седнах в ъгъла да чакам и гледах дъжда навън, мислейки за щастливите мигове с мъжа си и за това колко отдаден баща беше. Децата ми го виждаха като герой. Когато майсторът монтира новия екран и включи телефона, познатият звук от включване прозвуча. Но щом устройството се активира, лицето на мъжа се бледнееше като вар и с треперещи ръце ми подаде телефона.
„Трябва да видите това. Нямаше намерение да ровя в личния ви живот, но съобщението се появи точно на средата на екрана,“ каза майсторът с неудобен глас. Взех телефона и видях съобщение от човек, записан с единствено емоджи на сърце вместо име. Датата и часът на изпращане съвпадаха точно с момента на смъртта на съпруга ми. Докато думите танцуваха пред очите ми, сърцето ми се сви.
Съобщението гласеше: „Любими, чакам те вече двадесет минути. Къде си? Отново ли съпругата ти те бави? Ела бързо, много ми липсваш.“ В този момент почувствах как гореща вода сякаш се излива върху мен. Оказа се, че съпругът ми не бързал към работа или към дома, а към друга жена. Съдбовната катастрофа настъпила, защото е карал с превишена скорост, за да достигне забранената си любов. Човекът, за когото аз скърбях три месеца, а децата ми чакаха да се върне, имаше напълно друг живот.
Оставих телефона на масата на майстора и излязох, без да кажа и дума. Дъждът ме обливаше, а вътре в мен скръбта се превърна в дълбоко отвращение и гняв. Нямаше вече подарък за свекървата ми; в ръцете ми оставаха само разбито достойнство и огромна лъжа. Тогава осъзнах, че понякога е по-добре да не отваряш затворените кутии; защото някои тайни могат да изцапат дори скръбта по починалия.