Погребението на Хенри Уолъс се провеждаше в старото гробище в студено и мъгливо утро, с участието на жителите на малкото градче. Шестдесет и седем годишният възрастен ловец живееше сам след смъртта на съпругата си в къщата си край гората, помагайки на хората около себе си и известен със своята деветгодишна вярна златиста ретривърка Бъди, която никога не се отделяше от него. След внезапната смърт на Хенри, Бъди сякаш изгуби волята си за живот — три дни не яде и не пи нищо, а скърбеше, прегърнал старото палто на своя стопанин. В деня на погребението семейството не посмя да го остави у дома и вярното животно тихо последва ковчега до гробището.
В гробището Бъди постави лапи върху ръба на отворения ковчег и за последно погледна лицето на своя стопанин, след което скочи вътре и положи глава върху гърдите на Хенри, издавайки тихо скимтене. Всички приеха този жест като дълбоко последно сбогуване. В този момент, когато свещеникът, облечен в черно расо, се приближи към ковчега, за да прочете молитва, Бъди внезапно се вцепени. Ушите му се отметнаха назад и той погледна свещеника с такава ярост, че всички присъстващи замръзнаха на място.
Свещеникът се опита да омаловажи ситуацията, казвайки, че кучето просто реагира на болката, и направи още една крачка към ковчега. Но Бъди се изправи с див лай, заставайки като жива стена между свещеника и тялото на Хенри. Въпреки опитите на семейството да го задържи, кучето се откъсна и се нахвърли срещу свещеника, без да наранява никого, само дръпвайки ръкава на черното му расо. В този момент от дрехата на свещеника на земята падна метален предмет.
В тревата се оказа стар сребърен медальон, който Хенри носел на врата си от тридесет години и в който имало снимка на починалата му съпруга. Когато Хенри бил намерен мъртъв, медальонът липсвал, но семейството предположило, че го е взела полицията. Когато племенникът на Хенри го вдигна и го отвори, вътре откри малка бележка, скрита зад снимката. На нея с почерка на Хенри пишеше: „Ако ми се случи нещо, проверете този човек, който идва под претекст за духовна помощ — разбрах, че краде парите ми и утре ще подам сигнал в полицията.“
След това разтърсващо разкритие съседите си спомниха, че през нощта на смъртта са видели колата на свещеника пред къщата на Хенри, а Бъди е лаел непрекъснато цяла нощ. Полицията, извикана на гробището, арестува фалшивия духовник, който още при първия разпит си призна вината, а при проверка в дома на Хенри бяха открити следи от борба и празен сейф.
След ареста на свещеника, героят Бъди — тихият пазител на справедливостта — отново се качи в ковчега и положи глава върху гърдите на своя стопанин. Този път не плачеше. Само изпълняваше последния си дълг с тих мир и вярност към своя приятел.