Четиринадесетгодишният Александър оставял косата си да расте в продължение на месеци, за да я дари на организация, която изработва перуки за деца, болни от рак и подложени на химиотерапия. Целта му била да помогне на най-добрата си приятелка, Мария. След като косата му достигнала необходимата дължина и от нея била изработена перука по поръчка, директорът на училището, господин Димитров, и бащата на Мария, Георги, организирали среща в училището. По време на разговора Георги разкрил, че Александър тайно помогнал на Мария да се присъедини към училищния екип за сценография, за да работи по костюмите. Затова баща ѝ смятал, че тя посещава училищен клуб по изобразително изкуство.
В училищната зала Мария работела на стара шевна машина, която Георги преди това бил дарил на училището и която принадлежала на покойната му съпруга. На тази машина момичето изработвало син елек за сценичен костюм с три различни копчета и неравномерно разположен джоб. Георги огледал дрехата и се съгласил Мария да продължи да участва в екипа за сценография, при условие че определени възрастни ще наблюдават работата ѝ. Междувременно Александър се извинил, че е пазил графика на дейностите в тайна.
У дома Александър по навик приготвял палачинки всяка неделя сутрин, използвайки нащърбена дървена шпатула, която принадлежала на покойния му баща. С нея обръщал палачинките в тигана, следвайки начина на готвене, който баща му използвал преди смъртта си три години по-рано.
След премиерата на училищното представление Мария подарила на Александър ръчно ушита синя престилка, на чиято предна част било избродирано името му. Престилката имала и характерен накриво разположен джоб. Александър носел престилката по време на неделна закуска, докато приготвял палачинки за семейството и гостите си с помощта на нащърбената дървена шпатула.
Закуската, на която се събрали четирима души, завършила с това, че синята престилка била прибрана в кухнята до старата дървена шпатула, за да може да се използва отново в бъдеще.