На 67 години Шарън Стоун избра да приеме възрастта си с увереност, гордо споделяйки снимки на себе си в бански костюми и стилни тоалети. Решението ѝ обаче предизвика ожесточени дискусии сред потребителите на социалните мрежи. Много критици определиха актрисата като „твърде стара“ да позира в откровени дрехи и я обвиниха, че се излага. Коментарите варираха от „неподходящо поведение за възрастта ѝ“ до твърдения, че тя трябва „да крие несъвършенствата“, вместо да ги показва открито.

Критиците бяха особено остри, сравнявайки снимките ѝ за списания с нейните ежедневни, неподготвени кадри, посочвайки разликите в кожата и фигурата ѝ. Някои обвиняваха Стоун в измама, твърдейки, че изглежда гладка и бляскава на професионалните фотосесии, но показва признаци на стареене на нередактирани снимки. Противниците смятаха, че в нейната възраст подобни демонстрации са неприемливи, поставяйки под въпрос кого се опитва да впечатли и определяйки избора ѝ като „позорен“ или „недостоен“.

Други използваха ситуацията, за да подценят кариерата ѝ, твърдейки, че тя е запомнена само с красотата си и с иконичната роля в „Основен инстинкт“. Те намекваха, че като актриса тя има малко какво да предложи освен външния си вид и предполагаха, че показването на тялото ѝ сега „замърсява“ спомена за младостта ѝ. За тези критици времето е минало, и те предпочитат да я помнят такава, каквато е била преди десетилетия.

Все пак Стоун имаше и свои защитници. Някои я похвалиха за жизнеността, увереността и красотата ѝ, която проявява по свой собствен начин, независимо от възрастта. Поддръжниците ѝ възхваляваха отказа ѝ да се подчинява на обществени правила, според които по-възрастните жени трябва да се крият и тихо да избледняват в заден план. За тях откровеността на Стоун е знак за сила, автентичност и напомняне, че красотата не свършва с определена възраст.

Дебатът в крайна сметка подчертава разделените виждания на обществото относно стареенето, красотата и автономията на жените. Докато някои смятат, че възрастта трябва да се прикрива с консервативно облекло, други твърдят, че жени като Шарън Стоун предизвикват остарели норми, като приемат себе си без извинение. Изборът ѝ продължава да подхранва разговори за достойнство, увереност и готовността на обществото да приема стареенето като нещо, което трябва да се празнува, а не да се крие.