Ето уникален превод на български, без никакви заглавия или линии, със запазване на магията на историята:

В дежурната част това изглеждаше като обикновено обаждане: „На шосето седи бухал, пречи на движението“. Нищо особено. Но офицер Сара дори не можеше да си представи, че зад това съобщение се крие история, която по-късно ще разказват навсякъде из околността.

Когато тя пристигна на пътя, светлината на фаровете извади от тъмнината малкия бухал. Птицата стоеше точно посред пътя, размахваше криле и… се хвърляше към колите. Не летеше далеч, не се криеше — сякаш пазеше нещо важно.

Първоначално Сара помисли, че птицата е ранена или дезориентирана. Но когато светлината на фенера улови лапката ѝ, офицерката забеляза слаб отблясък на метал — малък шнур с син камък. Това изглеждаше странно.

Бухалът сякаш разбра, че пред него няма враг, и се издигна във въздуха, кацайки на ръката на Сара. В близък план се оказа крохкаво птиче с меки, стърчащи пера и огромни, бдителни очи. Но най-важното беше, че на лапката ѝ висеше този предмет.

Сара първоначално си помисли, че това е просто украшение. Но когато на мястото пристигна орнитологът д-р Стивън Митчел и видя находката, изражението му се промени. Това не беше гривна, а трейлмаркер — специален медальон, с който туристите отбелязват маршрутите си в дивата природа. От този момент всичко придоби нов смисъл.

След проверка на данните полицията установи, че медальонът принадлежи на пътешественик на име Робърт, който е изчезнал преди няколко дни. Тогава Сара и д-р Митчел решиха да направят невъзможното — да последват бухала. Птицата сякаш разбираше задачата: понякога излиташе във въздуха, понякога кацаше напред, очаквайки хората да я настигнат. Пътеката водеше все по-дълбоко в гората, където се виждаха следи от обувки, счупени клони и останки от огън. Съмненията изчезнаха — бухалът водеше някого.

След няколко часа изморените спасители достигнаха входа на малка пещера. Там, в полумрака, намериха Робърт. Изтощен, покрит с прах, но жив. Когато бухалът се приближи до него, мъжът вдигна глава и сълзи се появиха на лицето му.

Оказа се, че тази птица е била неговият спътник по време на похода. Преди да се изгуби, той прикрепил трейлмаркера към лапката ѝ — за случай на беда. Робърт се надявал бухалът да полети към хората. И чудото се случи — тя наистина доведе помощта.

Когато историята стигна до новините, целият град беше във възторг. Малката сова бе наречена „стражът на гората“ — символ на верността и връзката между човека и природата. Оттогава жителите, преминавайки по същото шосе, невинаги бързат, вглеждат се в клоните и се усмихват. Защото именно там малката птица показа на всички, че дори най-малките могат да извършат велики дела.