Преди три години Джеръми Кинг, на 37 години от Джърмънтаун, Мериленд, се изправи пред ново предизвикателство, докато се подготвяше за бащинство. След операция на мозъчен тумор той имаше физически ограничения, които засягаха баланса му и правеха опасно носенето на бебе. Когато той и съпругата му Челзи, на 32 години, разбраха през юни 2020 г., че очакват първото си дете, осъзнаха, че ресурсите за родители с увреждания са оскъдни. Търсейки решение, Челзи, учителка по драматично изкуство в Bullis School, се обърна към колегата си Мат Зиглър, който води курс „Making for Social Good“ (Създаване за социално добро).

Зиглър представи ситуацията на Кинг пред студентите си като реален проблем за решаване. Студентите започнаха с подробно разбиране на предизвикателството – интервюираха двойката и се консултираха с местни експерти по инсталиране на детски седалки за автомобил. Седемнадесетгодишната Ибенка Еспиноза отбеляза, че този изследователски етап им е позволил да зададат важни въпроси и напълно да разберат нуждите на Джеръми. След това класът премина към проектирането, като създадоха няколко 3D-моделирани концепции, преди да се фокусират върху два финални проекта.

Студентите се разделиха на два екипа, за да разработят практични решения. Екипът, създал WheeStroll Stroller Attachment, свърза детската седалка директно с инвалидната количка на Джеръми. Другият екип проектира WheeStroll Stroller Connector, който позволява безопасно закрепване на цяла количка, така че Джеръми да може да извежда сина си на разходка на всяка възраст. Използвайки 3D-принтирани части, хардуер от Home Depot и стриктни тестове с бетонни блокове, студентите гарантираха, че и двата дизайна са безопасни, стабилни и функционални.

Джеръми беше дълбоко трогнат от отдадеността на студентите през целия процес. Те често търсеха обратна връзка, за да се уверят, че прототипите отговарят на конкретните му нужди. Когато проектите бяха завършени в началото на март 2021 г., малко преди Челзи да роди сина им Финикс, Джеръми най-накрая изпита радостта да извежда бебето си на разходка. Той описа момента като „невероятно вълнуващ“, спомняйки си, че никога не е мислил, че ще може да се радва на такъв прост, но смислен момент с детето си.

Проектът далеч надхвърли помощта за Кинг. Зиглър и студентите му публикуваха инструкциите за двата приспособления онлайн, използвайки достъпни материали, така че и други родители с увреждания да могат да възпроизведат дизайните. Челзи изрази радостта си, че личната им нужда се превърна в значим проект с обществено въздействие – проект, който оставя трайно наследство и демонстрира силата на креативността, емпатията и достъпния дизайн.