Сутрешната слънчева светлина изпълваше класната стая на гимназията и блестеше по пода. Момичето седеше тихо на чина си, рисуваше и търпеливо чакаше началото на часа. Къдриците ѝ – гъсти и красиви – бяха нейна гордост, спомен от баба ѝ, която винаги ги наричаше „короната“.

Когато звънецът би и учителката влезе, погледът ѝ моментално се спря върху дългата коса на момичето. Това изобщо не ѝ се нравеше. С привыкналата си строгост тя често критикуваше ученичката за „неподредения“ ѝ външен вид — дрехи, прическа, всичко. Момичето се опитваше да не обръща внимание. Майка ѝ винаги ѝ казваше: „Не губи време за дреболии.“

В края на часа учителката се приближи и студено каза:
— Косата ти трябва да е чиста, даваш лош пример.
Момичето спокойно отвърна, че я е подготвила предната вечер.

Но без колебание учителката грабна ножиците и отряза част от косата ѝ, оставяйки неравни кичури. Класът онемя. Един ученик засне всичко с телефона си, а видеото мигновено се разпространи в интернет.

Скоро записът достигна до майката — Джесика Томпсън, директор на голяма компания. Тя веднага тръгна към училището, а случилото се в стаята остави всички без думи.

Щом прекрачи прага, атмосферата се промени. Учениците застинаха, а госпожа Милър усети как напрежението я прегръща. Джесика се доближи бавно до дъщеря си, огледа накъсаните кичури и едва тогава погледна към учителката — спокойно, но твърдо. За миг не каза нищо. После, с глас, който не допускаше възражения, произнесе:
— Видях видеото.

Госпожа Милър побърза да се оправдава с правилата на училището, но думите ѝ звучаха все по-несъстоятелно. Учениците наблюдаваха внимателно, а един продължаваше да снима. Джесика поиска обяснение и настоя за официално разследване.

Същия ден ръководството свика извънредна среща, а новината за инцидента плъзна из социалните мрежи. Някои родители бяха възмутени, други служители защитаваха дисциплината, трети — правата на момичето. Алиса, макар и напрегната, седеше до майка си и усещаше силната ѝ подкрепа.

А ситуацията едва започваше… последиците за учителката можеха да се окажат далеч по-тежки, отколкото очакваше.