На градския пазар животът течеше спокойно, както всеки ден. Между сергиите с билки, картофи и ухаещ хляб стоеше баба Мария. Всеки ден тя носеше подредени в кофи домашни яйца — бели, кафяви, още топли от ръцете ѝ. Гласът ѝ звучеше бодро, макар годините вече да тежаха:

— Пресни, селски яйчица! От моите кокошки, душице!

Пазаруващите я познаваха и обичаха. Една млада жена, минавайки, купи десетина яйца, усмихна се и каза:
— Бог да ви даде здраве, бабо!
Мария кимна, прекръсти се и си помисли, че денят започва добре.

Но спокойствието не трая дълго. От ъгъла се появи човекът, когото всички на пазара избягваха — местният безделник, известен като Гришка. Шумен, нагъл, винаги търсещ повод да покаже сила.

— Е, бабо, ще ми ги дадеш на моята цена, нали? — ухили се той, приближавайки се.

— Сине, аз и без това ги давам евтино… Трябват ми само за хляб и лекарства… — опита се кротко да каже жената.

Но мъжът само се изсмя:
— Или ще ги дадеш без пари, или сам ще си взема!

Бабата пребледня, притисна кофата към гърдите си.
— Не ме съсипвай, мило дете… Мъжът ми е болен, чака ме у дома — прошепна тя.

Гришка не я чу. Изведнъж сграбчи кофата и я хвърли с всичка сила в стената. Яйцата се пръснаха, жълтъците потекоха по камъните.
— Господи, защо ми е това… — проплака Мария, закривайки лицето си с ръце.

Пазарът утихна. Никой не посмя да се намеси. И точно тогава от тълпата излезе висок мъж в елегантен костюм — уверен, спокоен, явно не от този квартал.

Той се приближи и каза с нисък, твърд глас:
— Върни кофата на мястото ѝ.

Хулиганът се изсмя:
— Ти пък кой си? Герой ли ще ми се правиш?

Мъжът не трепна. Погледна го право в очите, извади кожен портфейл от вътрешния джоб, преброи няколко големи банкноти и ги подаде на бабата.

— Купувам всичко. И счупеното, и здравото. Днес е добър ден за вас, Мария.

Жената застина, неспособна да повярва.
— Сине мой, Бог да те благослови… — прошепна тя със сълзи в очите.

Мъжът се обърна към Гришка:
— А ти ме послушай добре. Ако още веднъж посегнеш на слаб човек, ще направя така, че всички да научат кой си всъщност.

След знак от него се приближи охранител — висок мъж в униформа. Пред очите на всички свидетели непознатият обясни какво се е случило. Хората започнаха да викат:
— Срамота! Позор за него!

Охраната изведе Гришка от пазара под освиркванията на тълпата. Оттогава никой не го видял повече там.

А баба Мария дълго гледала след своя защитник, шепнейки през сълзи:
— Значи Бог наистина не ни изоставя, щом още има добри хора на този свят.