През детството домът беше пълен с музикално оборудване, включително акустична китара, на която се свиреше в хола, а дървена готварска лъжица служеше за импровизиран микрофон. След смъртта на майка му китарата беше прибрана, а мястото ѝ заеха предмети от ежедневието като износени обувки, през които проникваше вода, и училищни документи, които трябваше да бъдат подписвани. Когато беше на дванадесет години, докато ровеше в едно чекмедже, той откри отпечатани снимки, на които се виждаха сценично изпълнение, дълга коса, китари и публика на концерт. Баща му бързо конфискува тези вещи.
На шестнадесет години страстта му към музиката, която развиваше чрез самостоятелно обучение, го подтикна да се сдобие с брошури за програми по музикална продукция. Впоследствие обаче той се отказа от тази мечта в полза на възможността да започне обикновена работа. Когато навърши пълнолетие, на кухненската маса го очакваше бележка, написана на лист хартия, в която се изискваше да плаща 250 долара месечен наем за стаята си. През следващите пет години ежедневните разходи постепенно се натрупваха – смени, прекарани в подреждане на стоки по рафтовете в хранителен магазин, сметки за ремонт на автомобила, нови работни обувки и месечни плащания в брой от по 250 долара, оставяни на масата. Междувременно в спалнята му се съхраняваше аудиооборудване, включително употребяван микрофон, аудиоинтерфейс и шумоизолиращи панели.
След като баща му почина от рак, неговият дългогодишен приятел Георги му предаде картонена кутия, запечатана с лепяща лента, в която се намираха различни лични вещи. Вътре имаше стар кожен елек с нашивки на група, ленти за врата с пропуски за достъп зад сцената, перца за китара, архивирани снимки от участия, портрет на майка му и ключ, прикрепен към етикет с адрес. Ключът отключваше необозначено помещение близо до индустриална зона в покрайнините на града.
Вътре в сградата се намираше напълно оборудвано звукозаписно студио с тъмни акустични панели по стените, голям многоканален миксер, високоговорители, компютърни монитори, микрофони, китарни усилватели и барабани зад стъклена преграда. По стените висяха стари концертни плакати и изрезки от вестници със заглавия за сценични изяви в театри. В помещението имаше електрически китари, клавишни инструменти, висококачествени аудиоинтерфейси и поправена употребявана черна китара със сребърна звезда върху нея.
Когато включи в компютъра USB флаш памет с надпис „Нашата група“, той откри запазени видеозаписи от репетиции, клипове на групата и последен запис, направен в студиото. В чекмедже под миксера се намираше дървена кутия с шестдесет хартиени плика, всеки от които беше обозначен с месец и година. В тях имаше общо 15 000 долара в брой – точно толкова, колкото възлизаха всички месечни плащания за наем от по 250 долара. До парите лежеше листче с ръкописни указания.