Осемдесетгодишен старец не можеше вече няколко нощи да заспи заради шумните съседи, чиито пиянски партита и силна музика не спираха. Когато се опита любезно да ги помоли за тишина, бе посрещнат само със смях и грубо хлопване на вратата пред носа му. Изтощеният мъж се върна в празния си апартамент, където го преследваха спомени за сина му, който някога по негов съвет влезе в армията и загина при изпълнение на опасна мисия. Тази стара рана в сърцето му никога не престана да го боли.
На следващия ден отчаяният старец отиде в полицейското управление, за да подаде официална жалба. Младите полицаи на гишето обаче не проявиха интерес към „проблемите на някакъв дядо“. Един от тях дори нарочно смачка подаденото заявление и го хвърли в коша. Когато старецът започна гневно да се защитава, полицаите само го пращаха при лекар и се подиграваха на слабостта му, без да подозират с кого имат работа.
Внезапен прилив на емоции и стрес причини на мъжа неразположение. Докато се сгромоляса на пейката с болка в гърдите, от джоба му изпадна стара, пожълтяла снимка. В този момент по коридора се появи началникът на отделението. Вдигна снимката от земята и в миг застина. На фотографията разпозна младия лейтенант, чието лице бе завинаги запечатано в паметта му. Това бе мъжът, който преди години бе спасил цялото им подразделение.
„Това е моят син,“ прошепна старецът с треперещ глас. Началникът, с неподправено вълнение, коленичи пред стария мъж посред коридора. „Вашият син ни спаси тогава. Застана с тялото си върху граната, за да можем ние останалите да живеем. Десет мъже дължат живота си на него, а аз съм един от тях,“ изрече той с треперещ глас. В цялото управление настъпи гробна тишина и младите полицаи, които преди малко се смееха, само срамежливо наведоха поглед към земята.
Началникът незабавно нареди да се вземат мерки и лично се погрижи агресивните съседи да бъдат наказани. Старецът вече никога не остана сам в страданието си; полицаите от уважение към сина му поеха неформална защита над него. Тази вечер мъжът заспа за първи път след много години с усещане за спокойствие, знаейки, че жертвата на сина му не е забравена и че справедливостта, в която винаги е вярвал, най-накрая е надделяла.