Съкрушена от мъката по изгубената си дъщеря, Джуни сама отгледа внучката си Мая след трагична автомобилна катастрофа. Спокойният им живот обаче се преобърна, когато по време на риболов с нейния син Даниел единадесетгодишната Мая привидно се удави в реката. В продължение на седем дълги години Джуни живееше с убеждението, че е загубила внучката си завинаги, без да подозира, че Даниел крие ужасяваща тайна.
Докато разчистваше гаража на Даниел, Джуни случайно откри скрит пакет зад стара спасителна жилетка. В него имаше пощенски картички, таен мобилен телефон и снимка на вече порасналата Мая, усмихната пред новия си дом. Неоспоримите доказателства, че внучката ѝ е жива, я шокираха до дъното на душата. Без да губи време, тя се обади в полицията и така разкри измама, продължила цели седем години.
По време на разследването Даниел призна, че Мая тайно е планирала да избяга при отчуждената си леля Колет и нарочно е скочила от каяка, за да осъществи плана си. Макар първоначално да се е опитал да я спре, той изпаднал в паника след изчезването ѝ и решил да прикрие случилото се. В продължение на години поддържал болезнената лъжа, като тайно ѝ изпращал пари и разменял с нея пощенски картички.
Когато истината най-накрая излезе наяве, Джуни бе съкрушена от мисълта за всички пропуснати рождени дни, празници и години, прекарани в скръб. Въпреки болката си тя настоя Даниел незабавно да доведе Мая у дома. След седмица на мъчително очакване осемнадесетгодишната Мая най-сетне се появи на прага. Със сълзи на очи тя прегърна баба си и искрено поиска прошка.
Така семейството направи първата крачка към дългия и труден път на изцелението. Мая се завърна у дома, държейки същото износено плюшено зайче, което не се беше разделяла с него като малко дете. Макар че предстояха още много разговори, прошка и възстановяване на разбитото доверие, Джуни изпитваше огромна благодарност, че след толкова години отново може да прегърне своята внучка.