На 75 години, оцелялата след рак Джейн Сейнър преживява събитие, което преобръща живота ѝ, благодарение на нейния наемодател Джон Перет. Години наред тя живееше с постоянната тревога, че няма да може да плаща наема или ще загуби апартамента си — страх, който се засилваше от крехкото ѝ здраве. Джейн също знаеше, че Перет някога е споменавал, че възнамерява да завещае имотите си на благотворителност, което само увеличаваше усещането ѝ, че един ден ще трябва да се премести.

Въпреки притесненията си, Джейн се грижеше за апартамента сякаш е нейният собствен дом. Винаги плащаше наема навреме и се грижеше за имота с любов, дори засаждайки процъфтяваща градина в задния двор. За разлика от другите си наематели, чийто имоти бяха управлявани от агенти, Перет избра лично да наблюдава апартамента на Джейн — знак за доверието и уважението, които изпитваше към нея през двайсетте години, в които тя живееше там.

С течение на времето връзката им надхвърли обичайната роля на наемател и наемодател. Когато Перет се премести в дом за стари хора, Джейн го посещаваше всяка седмица, знаейки колко важна е компанията за него. По време на едно от тези посещения Перет я изненада, като поиска пълното ѝ име пред своя адвокат — той ѝ каза, че възнамерява да ѝ остави апартамента. Това беше момент, който щеше да промени бъдещето ѝ завинаги.

След смъртта на Перет на 86 години, Джейн разбра колко великодушен е бил той през целия си живот. Фармацевт и инвеститор в недвижими имоти, той тихо е натрупал състояние, но е живял скромно. Благодарен за бъбречната трансплантация, която му е дала повече от 30 допълнителни години живот, той дарява 18,6 милиона долара на нефрологичното отделение на Royal Melbourne Hospital — най-голямото дарение в историята на болницата. Той също така оставя имот на друг наемател и пари на дългогодишния си помощник.

За Джейн наследството на апартамента означаваше повече от собствен дом — то ѝ даде свободата да се пенсионира на 74 години и сигурността, че никога няма да бъде изгонена. Тя всеки ден благодари за неговата доброта, ценейки не само дара, но и приятелството, което се беше развило между тях. Нейната история е трогателно напомняне, че състраданието и лоялността понякога се връщат при нас по най-необикновените начини.