Един мъж намери бременна немска овчарка на улицата. Когато най-накрая тя роди, ветеринарят с ужас осъзна, че това не са обикновени кученца.
Вечерта студен есенен дъжд валеше по улиците. Мъжът се прибираше у дома, когато изведнъж чу слабо скимтене до края на пътя. Под улична лампа, в намокрената трева, лежеше немска овчарка – изтощена, покрита с рани, с кал по козината.
Той се наведе внимателно и протегна ръка към нея. Кучката трепереше от студ и изнемощяване, не проявяваше никаква агресия и издаваше само тих, болезнен звук, като молба за помощ.
„Дръж се, сладурче,“ прошепна той. „Ще те заведа на ветеринар веднага.“
В една ветеринарна клиника в Колорадо няколко лекари прегледаха кучката. Един от тях спря, намръщи се и погледна мъжа сериозно.
„Тя не е само ранена… тя е бременна.“
„Какво?“ Мъжът замръзна на място.
„Раждането е съвсем близо. Ако не роди скоро, животът ѝ може да бъде застрашен.“
Мъжът остана през цялата нощ в чакалнята. През стъклената преграда на родилната стая той наблюдаваше как ветеринарите работят непрекъснато, докато навън тежък дъжд биеше по прозорците.
Малко преди изгрев се чу звук – кучката роди. Облекчението на екипа трая само секунди, преди лекарите да си разменят притеснени и объркани погледи.
„Гледайте това… това не са обикновени кученца,“ прошепна асистентът с възмущение.
Новородените изглеждаха странно: прекалено големи за възрастта си, с дълги, тънки глави и очи, които блестяха в златисто-жълт цвят. Звукът им не беше типичното скимтене на кученца, а дълбоко, грубо вой.
„Това не са чистокръвни кучета,“ отбеляза ветеринарят, като разглеждаше едно от малките. „Бащата най-вероятно е вълк.“
Мъжът повдигна глава.
„Вълк?“
„Да. По следите по тялото ѝ личи, че е живяла известно време в гората. Понякога див вълк се чифтосва с домашна кучка. Така се появяват тези хибриди.“
Изтощената кучка вдигна глава и нежно облизва едно от малките си.
„Все пак са нейните бебета,“ каза тихо мъжът.
След седмица той успя да вземе кучката у дома. Малките останаха в изследователски център под постоянно наблюдение.
„Тези малки са рядкост,“ обясни един от ветеринарите. „Ще бъдат изключително умни, силни и невероятно лоялни. Но отглеждането им изисква внимание – в тях живее частица дивото.“