Катя току-що била родила след осемнадесет часа раждане и си почивала в болничното легло с новороденото си дете, когато съпругът ѝ Борис пристигнал. Вместо да ѝ предложи утеха или помощ, той хвърлил на леглото ѝ пазарска торба, пълна с разпраните му чорапи, работните му ризи и шивашкия му комплект. Когато Катя, потресена, му напомнила, че е родила едва вчера и я боли, Борис ѝ казал безгрижно, че след като така или иначе е там и „не прави нищо“, може да му позашие дрехите. Катя се замислила за годините, през които бе носила цялата умствена и физическа тежест на брака им, докато Борис многократно обещавал да ѝ помага, но така и не го правел.
Свекърва ѝ, Анна, влязла малко след това с цветя и подарък за бебето. Като видяла шивашките принадлежности върху болничното легло, Анна се обърнала към сина си и го помолила да повтори какво е казал. Когато Борис небрежно повторил безчувствената си реплика, Анна реагирала веднага: прибрала шивашкия комплект и извадила от портфейла си сгънат лист. Това била извинителна бележка, написана от Борис на седемнадесет години, след като той изкрещял на Анна, че „седи и не прави нищо“, докато тя се възстановявала след операция. Анна го изправила пред собственото му минало и му припомнила, че тогава сама е допринесла за това му поведение, като е поела отново всички домашни задължения, но че днес той няма никакво оправдание да се отнася така със съпругата си.
Анна се погрижила за положението: пратила Борис вкъщи да вземе забравеното зарядно, утешила Катя и се уверила, че тя е яла. Когато на следващия ден Катя и новороденото били изписани, те се върнали в разхвърлян дом, пълен с неизпрано пране и мръсни чинии, защото Борис бил отлагал почистването. Осъзнавайки, че нищо няма да се промени, ако не постави твърди граници, Катя отказала да се намеси и да го насочва в елементарните домакински задачи. По-късно същата вечер тя помолила Борис временно да се премести другаде, за да може да се възстановява, без непрекъснато да се кара за основни задължения.
Борис неохотно стегнал багажа си и наел малък апартамент наблизо, а Анна останала да помага на Катя през първите седмици на възстановяването. През следващите седмици Борис трудно свикнал да живее сам и дори се оплаквал, когато майка му отказала да му пере. С времето обаче започнал да осъзнава колко сериозни са били досегашните му постъпки. Продължил да посещава дъщеря си, носел необходимите неща и се грижел за бебето по собствена инициатива, без да очаква Катя да му дава указания или да го ръководи.
Шест седмици след случилото се Борис проведе искрен разговор с Катя и си призна, че е грешал, като е мислел, че заплатата му го освобождава от домакинските отговорности. Макар Катя да не била готова веднага да го пусне да се върне у дома, тя признала напредъка му, докато той поемал отговорностите си, учел от грешките си и активно се грижел за дъщеря си, без да иска похвали или напътствия. Вече у дома, Катя погледнала шивашкия си комплект и бебешката жилетка, на която липсвало копче, и решила да ги остави настрана и да се наслади на чаша топъл чай, докато дъщеря ѝ спи, като предпочела собствената си почивка пред ненужното съвършенство.