Възрастната жена се прибираше към дома, изнемощяла под жаркото слънце, натежала от събраните в гората дърва. По прашната пътека пред нея, точно по средата на пътя, тя съзря неподвижно тяло на змия. Обикновено изпитваше смъртоносен страх от влечуги, но състоянието на това създание беше различно – изсушено от жегата, с отворена паст, то просто чакаше края си. Потискайки ужаса си, жената колебливо изля последната глътка вода от стомната си пред змията. Когато животното живна и се изправи, жената изтръпна от ужас, но вместо да нападне, змията кротко се шмугна и изчезна в шубраците.
На следващата сутрин, отваряйки вратата си, старицата преживя най-големия шок в живота си. От прага на къщата чак до края на градината всичко гъмжеше от змии. Десетки влечуги лежаха свити и чакаха в пълна тишина. Жената замръзна на място; помисли си, че вчерашната ѝ доброта се е превърнала в проклятие и че змиите са дошли за отмъщение. Сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите, докато се отдръпваше назад, но скоро забеляза, че нито една от тях не проявяваше агресия.
Вглеждайки се по-внимателно, тя разбра, че тези създания бяха също толкова изтощени и жадни, колкото и онази вчера. Жестоката суша в региона бе пресушила всички извори. Изглеждаше, че спасената змия някак бе известила останалите за мястото, където има вода. Жената проумя, че тази „смъртоносна армия“ пред вратата ѝ не са убийци, а просто отчаяни живи същества, борещи се за глътка живот.
С чувство, смесващо страх и дълбоко състрадание, тя напълни всички ведра в къщата и ги изнесе в градината. Докато змиите се стремяха към съдовете с вода, жената наблюдаваше тази плашеща, но и свръхестествена гледка. От този момент нататък се роди една легендарна връзка; градината на старата жена се превърна в убежище за змиите, а в замяна нито един вредител или крадец не посмяваше дори да приближи дома ѝ.
Когато най-сетне заваляха дъждовете и сушата отстъпи, змиите се завърнаха тихо в природата, точно както бяха дошли. Възрастната жена разбра, че онова ужасяващо утро всъщност е било жест на признателност от страна на дивото. Тази история, започнала с една капка вода, остана като спомен, в който страхът и чудото се преплитат, доказвайки, че дори най-страховитите създания не забравят проявената доброта.