Преди да стане обичана телевизионна звезда от 80-те години, Тони Данца привличал вниманието в съвсем различна арена – боксовия ринг. Тренирайки в известната зала “Глийсънс Джим” в Ню Йорк, той усъвършенствал уменията си, дори споделял пространството с легенди като Мохамед Али. Но съдбата имала други планове за Данца – в края на 70-те години телевизионен продуцент го забелязал именно там, в залата. Тази случайна среща напълно променя живота му и го изстрелва към славата с ролята на Тони Банта в култовия ситком “Такси”. Въпреки че признава, че винаги е бил душата на компанията и обичал да забавлява хората, преходът му към актьорството се оказал напълно естествен.

Кариерата му процъфтява още повече с осемгодишното му участие в “Кой е шефът?”, което окончателно затвърждава статута му на телевизионен чаровник. Но докато професионалният му живот върви стремглаво нагоре, личният му преминава през сериозни изпитания. През 1993 г., по време на ски ваканция в Дийр Вали, Юта, Данца претърпява инцидент, който променя живота му завинаги. Един обикновен ден на пистата приключва с жестока катастрофа – той губи контрол, получава тежки травми, попада на апарат за дишане и месеци наред преминава през болезнена рехабилитация.

По невероятен начин Данца успява да избегне парализата и отдава възстановяването си на силната си воля и подкрепата на отдаден терапевт. Размишлявайки върху преживяното, той споделя: „Трябва да участваш активно в собственото си възстановяване“ – философия, която следва през целия труден път към оздравяването си.

Към физическата болка се добавя и емоционална – няколко месеца преди инцидента си, Данца губи майка си, която си отива след борба с рака. В интервю през 2015 г. той признава, че в деня на падането му мислите му били изцяло за нея. Празниците тогава били особено тежки: „Беше първата Коледа без нея и не можех да спра да мисля за нея.“ Тази болезнена разсеяност допринася за фаталния му инцидент и бележи нов етап в живота му. За да почете паметта ѝ, Данца създава филма „Мама Мия“ – в чест на жената, която така дълбоко го е оформила.

Въпреки всички белези – физически и душевни – Данца отказва да се предаде на съдбата. Продължава да се снима в Холивуд и да вдъхновява млади таланти чрез актьорска програма за подрастващи. Вярва, че като учи децата на актьорско майсторство, им помага и да се ориентират по-добре в живота – идея, която се превръща в негова лична мисия. През годините той поддържа и близки приятелства с колегите си от “Такси”, ценейки връзките, създадени още в началото на славата му.

Днес, докато се подготвя да отпразнува 74-ия си рожден ден, Данца гледа назад с благодарност и устойчивост. Като дядо и утвърден актьор, той остава обичана фигура в света на шоубизнеса. Макар да признава, че годините оставят своя отпечатък, историята му за преодоляване на загуби, възстановяване и преоткриване е силно напомняне колко смелост е нужна, за да преминеш през най-големите предизвикателства на живота.