Преди осем години, една 50-годишна жена от Донецк на име Татяна роди второто си дете – син, когото нарече Арсений. Когато си спомня за неочакваната си бременност, Татяна разказва за първоначалното си неверие – била убедена, че растящият ѝ корем е тумор, докато един лекарски преглед не разкрил, че е бременна в 22-ра седмица. Въпреки възрастта си, Татяна приела това чудо с радост, макар че най-голямата ѝ дъщеря реагирала с гняв, дори заплашвайки да прекъсне отношенията си с нея, ако Татяна реши да задържи детето.

Непоколебана от скептицизма на приятели и семейство, Татяна заедно със съпруга си взела решението да посрещнат новия член на семейството с отворени обятия.

С времето най-голямата ѝ дъщеря смекчила позицията си и накрая прегърнала новия си брат, като подкрепила майка си безрезервно.

Татяна признава, че привлича любопитни погледи и понякога хората погрешно разбират ролята ѝ спрямо Арсений, но тя не се смущава, осъзнавайки, че ситуацията ѝ е

необичайна. Въпреки поколенческата разлика, Татяна намира щастие в ролята си на майка още веднъж, цени връзката, която има със сина си.

Историята на Татяна, с всички предизвикателства и радости на късното майчинство, ни кара да се замислим върху понятието за възраст и отговорност.

А вие, драги читателю, бихте ли обмислили подобно приключение на 50 години?