Майката и бащата на Тереза я омъжили за арабски милиардер, но на следващия ден научили, че дъщеря им вече не е жива. Когато разбрали причината за смъртта ѝ, били обзети от пълен ужас.
Тереза никога не е преследвала богатство; тя просто искала спокоен дом. Мъжът от Изтока, зрял и изключително любезен бизнесмен, ѝ предлагал точно онова усещане за сигурност, за което мечтаела. След приказен период на ухажване, тя приела неговото предложение за брак и всичко изглеждало съвършено. Подготовката за сватбата, величествената къща и вълнението от новия живот карали Тереза да се чувства като в сън. Но този източен „приказен сюжет“ се превърнал в кошмар още на сутринта след сватбата.
Сватбата минала безупречно сред златни бижута и стотици гости. Но след като гостите си тръгнали, Тереза не била отведена при съпруга си, а в специална стая, където я очаквали възрастните жени от семейството. Там ѝ обяснили за древен ритуал на „чистота и послушание“, който семейството спазвало от поколения. Това бил обред, който символизирал приемането на младоженката в семейството и който не можело да бъде отказан. Тереза не била подготвена нито физически, нито психически за тази ситуация.
Подложена на тежък стрес и натиск по време на церемонията, сърцето ѝ не издържало и тя се почувствала зле. Когато била извикана помощ, вече било твърде късно – младата жена починала на първата светлина на сутринта. Местните власти и семейството бързо изготвили документите и официално регистрирали смъртта като „естествена причина“. Когато родителите ѝ научили за трагедията, дъщеря им вече била погребана.
Разрушените майка и баща се опитали да разберат истината, но се изправили пред непреодолима стена. Хладнокръвно им било казано: „Това е нашата традиция, тя вече беше част от семейството и прие правилата ни“. За семейството на младоженеца това било свещен ритуал, но за родителите на Тереза това било нищо повече от примитивен акт, който отнел живота на дъщеря им. Мечтите на младата жена станали жертва на безпрекословно следвани традиции.