Лена Моралес бе посветила три години от живота си на малката Ария с обич и търпение; но една сутрин милиардерът Себастиан Калдерон я изгони без предупреждение с едно единствено изречение. Лена събираше вещите си с треперещи ръце, опитвайки се да скрие сълзите си. Студеният глас на Себастиан и липсата на поглед към нея бяха обезценили всичко, което бе вложила в този дом. Докато слизаше по мраморните стъпала с куфара си, Лена осъзна, че оставя зад себе си не просто една детегледачка, а истинския пристан на Ария.
Верният шофьор на къщата, Манг Елиас, я чакаше с тиха загриженост. Когато Лена се качи в колата, погледна последно към вилата; спомни си онези златисти залези, когато измисляха истории между таванските сенки с Ария. Всичко обаче приключи в онзи студен и дистанциран разговор в офиса на Себастиан. Лена, току-що завършила университета и дошла за кратко да работи тук, вярваше, че с първата прегръдка на Ария е станала част от дома завинаги.
Няколко дни след като Лена си тръгна, в къщата се усещаше тъжна празнота. Малката Ария спря да яде и скоро се разболя тежко с висока температура. Себастиан стоеше безпомощно до леглото ѝ, когато Ария отвори очи и прошепна думите, които разтърсиха целия му свят: „Лена плачеше, когато си тръгваше, тате… Защо я изпрати? Очите на тази дама от града са студени, но очите на Лена са топли като майчините.“
Тези думи пронизаха сърцето на Себастиан. Той мислеше, че Лена е просто служителка, но всъщност тя бе запълнила най-голямата липса в живота на дъщеря му – майчинската обич. Тихото ѝ присъствие и чистата преданост на Ария разрушиха стените на гордостта му. Себастиан осъзна, че е изпратил най-ценния човек далеч поради собствените си страхове, и това осъзнаване го разтърси дълбоко.
Същата вечер Себастиан потегли, за да намери Лена и да ѝ се извини. Той разбра, че някои хора не идват в живота ни само за да служат, а за да превърнат мястото в истински „дом“. Лена Моралес никога не е била просто детегледачка; тя бе духът и любовта на този дом. Когато Себастиан стигна до вратата ѝ, той не идваше, за да върне служител, а за да събере отново семейството си.