Новороденото дете на милиардер се бореше с рядко заболяване, пред което медицината бе безсилна. Студените уреди в болничната стая документираха изчерпващата се жизнена енергия на малкото тяло в бездушни цифри, а лекарите съобщиха на семейството болезнената истина: бебето имаше само няколко дни живот. Един от най-богатите хора на света осъзна дълбоката безпомощност – най-скъпото нещо, което не можеше да си купи с целия си капитал, бе дъхът на собственото му дете.
В тази тъжна тишина, сред старите си дрехи, се появи едно бездомно дете, което никой не знаеше как е стигнало до вратата на интензивното отделение. С бавно и уверено движение то се приближи до креватчето на бебето, пред изненаданите погледи на охраната и лекарите. От джоба си извади древна метална чаша с прозрачна течност и внимателно я изля върху гърдите на бебето. В този момент всички в стаята усетиха, че са на прага на чудо, надхвърлящо логиката.
Щом течността докосна кожата на бебето, плоските линии на мониторите внезапно оживяха. Бледата кожа на детето се изпълни с топлина, а в стаята се разнесе дълбоко, здраво дишане. Докато лекарите се опитваха да реагират на необяснимото, мистериозното момче изчезна тихо, оставяйки след себе си единствено малката метална чаша, все още топла, макар и празна.
Години по-късно се разбра, че момчето е израснало при мъдър лечител в планината, който му е предал тайната на древен еликсир, наричан „вода на живота“. Това чудодейно питие лекуваше само когато се даваше от чисто сърце и без очакване за възнаграждение. Младият човек жертва най-ценния си скъпоценен дар, за да спаси живота на непознато бебе, и постигна това, което съвременната медицина не можеше – с човешко достойнство.
Когато детето се възстанови напълно, бащата посвети цялото си богатство на огромна фондация за деца и я нарече „Чашата на надеждата“. Когато хората го питаха какво е било чудодейното питие, милиардерът отговаряше незабравимо: „Не беше лекарство; това беше милостта на сърце, което няма нищо на този свят, освен вярата си, за да даде.“