Младо момиче, което държало у дома си огромен питон с жълти петна и му дало името „Шафран“, вярвало, че между тях съществува неразривна връзка, почти като между човек и домашен любимец. Пренебрегвайки предупрежденията на околните — „Това е див хищник, внимавай“ — тя била убедена, че змията я обича и никога няма да ѝ навреди. Но след три години, в които изглеждала почти опитомена, огромното влечуго внезапно спряло да се храни и започнало нощем да излиза от терариума си, да се промъква до леглото на спящата си стопанка, да се отпуска до тялото ѝ и да се увива около кръста ѝ в хлабави спирали.
Момичето възприемало тези нощни „прегръдки“ като знак на обич и привързаност, дори като нежна форма на топлина, и не подозирало нищо нередно, докато не започнало да забелязва как питонът с часове лежи на ръба на леглото и наблюдава дишането ѝ. Една нощ обаче се събудила от внезапното усещане за тежест върху гърдите си и от остро, зловещо съскане. Обзета от страх за здравето на животното, тя го завела на подробен преглед при ветеринар, където научила истината, която я шокирала до дъното на душата ѝ.
Ветеринарят, след като внимателно изслушал разказа ѝ за нощните „прегръдки“ и периодите на гладуване, казал с ледено спокоен тон: „Това не е израз на привързаност. Големите питони гладуват с дни, за да освободят място в стомаха си преди да погълнат голяма плячка. Това, че се увива около теб през нощта, е начин да измерва тялото ти и да тренира задушаване. С други думи — тази змия се подготвя да те погълне цяла.“
Ужасена от тези думи, момичето най-накрая осъзнало, че съществото, което е отглеждала като любимец, е всъщност опасен див хищник. Същата вечер тя седнала на ръба на леглото и наблюдавала как „Шафран“ се плъзга бавно по чаршафите, виждайки във всяко негово движение смъртоносен инстинкт. С ледено спокойствие тя взела змията, върнала я в терариума и заключила здраво, след което останала будна в стаята до сутринта.
На следващата сутрин първата ѝ работа била да се свърже със специализиран център за рептили в града. Там тя предала „Шафран“ на професионалисти, които да се грижат за него в безопасна и подходяща среда. Това преживяване ѝ дало болезнен, но ясен урок, че законите на природата не могат да бъдат променени чрез човешка привързаност. Разбирайки, че дивите животни трябва да живеят в природата или специални защитени центрове, тя се върнала у дома с дълбоко облекчение, че е взела правилното решение и е спасила собствения си живот.