В продължение на три месеца след смъртта на съпругата си Мария, която починала при раждането на техните близначки, бащата отглеждал новородените момичета сам, докато почти не получавал никакви вести от тъща си. Тежки медицински усложнения по време на раждането наложили вземането на решение, при което спасяването на бебетата било поставено на първо място. На съпруга му останали само една чанта с личните вещи на Мария — сред които и един непран пуловер — и ежедневните грижи за децата: да затопля четири шишета с мляко и да записва количеството, което изпивали, върху малки листчета. Мълчанието било прекъснато, когато майката на Мария се появила на прага му, държейки запечатан плик с писмо, написано на ръка.
Седнала на кухненската маса, тъщата обяснила защо толкова дълго не е идвала, след което му подала плика, който Мария била написала преди раждането. Тя разкрила подробности от детството на дъщеря си, свързани със смъртта на баща ѝ, и обяснила как недоразуменията около скръбта през ранните ѝ детски години породили у Мария дълбоки страхове, които я съпътствали дълго време. В ръкописното писмо Мария изрично молела съпруга си да не се обвинява за случилото се по време на раждането. Тя също така искала близначките да израснат с ясното съзнание, че майка им ги е желала с цялото си сърце.
Писмото показало колко дълбоко Мария се е доверявала на съпруга си и изяснило, че решението, взето по време на раждането, е било основано на пълното ѝ доверие в него. След като прочел писмото, бащата попитал тъща си защо не се е появявала в продължение на три месеца и ѝ обяснил колко важно е присъствието ѝ за новородените близначки. Тя признала, че се е отдръпнала от всички, и го помолила за разрешение да вземе едно от бебетата на ръце в детската стая.
От този момент нататък тъщата започнала да идва всеки ден, за да помага в грижите за момичетата. Миела бебешките шишета, научила графика им за хранене и помагала за изграждането на режим на сън. При посещенията си носела и стари семейни албуми със снимки от детството на Мария, на които тя се виждала, наред с други моменти, седнала на раменете на баща си или с празнична шапчица за рожден ден.
След тези откровени разговори бащата извадил пуловера на Мария от болничната чанта и го поставил заедно със семейния албум на рафт до бебешките легълца. Той създал постоянен ежедневен ритуал, в който разказвал на близначките за майка им, докато се грижел за храненето им и вечерното им приспиване — с безценната помощ на баба им, която вече ги посещавала редовно.