Разказвачката отишла с шестнадесетгодишната си дъщеря на концерт и сред публиката на арената разпознала бившия си приятел от гимназията. Когато излязла от основната зала и се отправила към щандовете за храна, двамата се срещнали близо до тях, за да поговорят за едно обещание, което си били дали двадесет и една години по-рано: да се потърсят отново, ако и двамата са останали необвързани. Той ѝ разкрил, че по време на зимната ваканция, три дни преди Коледа, бил отишъл директно в дома на родителите ѝ, където баща ѝ го посрещнал на входната врата, облечен със сива университетска блуза.
Баща ѝ му казал да си тръгне и твърдял, че дъщеря му е вътре с новия си приятел и не желае повече никакъв контакт с него. Истината била, че онази вечер разказвачката работела на късна смяна в близка книжарница. Години по-късно, преди да почине, баща ѝ се извинил за решенията, които бил вземал от нейно име — признание, което тя първоначално свързала със спор за брошури, свързани с преместването ѝ в друг университет, които били намерени в стаята ѝ.
След края на концерта разказвачката погледнала листчето с телефонни номера, което той ѝ бил дал, и го прибрала в дамската си чанта. Междувременно дъщеря ѝ разглеждала документите за две летни художествени програми: едната била местна дневна програма, а другата — по-отдалечена програма с настаняване, която изисквала багаж за пътуване и такса за кандидатстване. Разказвачката отказала предварително резервираното място в местната програма и лично дала на дъщеря си и двата комплекта хартиени документи за кандидатстване.
Дъщеря ѝ избрала по-отдалечената художествена програма и започнала да подготвя необходимите вещи за пътуването и да стяга куфарите си. Седмица след концерта разказвачката извадила листчето с телефонния номер от чантата си и му се обадила, което довело до среща в едно квартално кафене. Двамата седели на малка маса и останали там, докато служителите не започнали да прибират дървените столове в края на работния ден.
Разказвачката натоварила багажника и задните седалки на автомобила си с куфари, спално бельо и провизии за пътуването до отдалечената художествена програма. Докато карала по магистралата с напълно натоварен автомобил, тя погледнала към дъщеря си и я видяла да спи на предната седалка до нея, със слушалки, покриващи ушите ѝ.