Рано сутрин, с чаша кафе в ръка, излязох на прага. След нощния дъжд градината беше влажна, а въздухът носеше свежата миризма на пръст. Докато се отправях към кофите за боклук, забелязах странно петно върху асфалта – розовокафяво и лепкаво. Първо си помислих, че някой е изсипал храна там; изглеждаше като огромен съд с варени спагети, разпилени по пътя. Щях да премина покрай него без да се замислям, когато видях, че влажната купчина се помръдна – и застинах на място.
Докато се опитвах да разбера какво виждам, тялото ми се обви в тръпка. Тази странна “купчина” се движеше бавно, но цялостно, сякаш беше един жив организъм, който диша. Тънките му нишки се преплитаха и непрекъснато променяха местоположението си. Стомахът ми се сви и направих крачка назад. Докато вадех телефона, за да запиша този ужасяващ образ, един въпрос се въртеше в главата ми: какво по дяволите е това живо нещо в средата на моята градина?
Хванах се за телефона и започнах да търся в интернет. Когато написах “движещо се нещо като спагети”, резултатите ме сразиха. Това не беше боклук и не беше разлята храна; пред мен се простираше огромен възел от стотици земни червеи, сплели телата си един в друг. След проливния дъжд червеите, останали без кислород, се бяха събрали, за да оцелеят, и бяха формирали този движещ се, жив възел точно пред прозореца ми.
Когато отново погледнах сцената върху асфалта, усещането беше като студена дръпка по гръбнака. Толкова близо до мен, природата се проявяваше в толкова странна и неприятна форма, че буквално ме сковa. Тогава разбрах, че дори най-обикновените сутрини могат да съдържат сцени, които карат човек да потръпне и които остават в ума му дълго време. Този жив възел от червеи беше най-странният и непривлекателен израз на инстинкта за оцеляване, който някога бях виждал.
След онази сутрин вече внимателно гледам къде стъпвам в градината. Понякога, в средата на ежедневната рутина, най-неочаквано се сблъскваш с напомняне, че светът около теб е различен – понякога красив, понякога ужасяващ. Сега знам истината зад този “спагети” образ и това знание превърна обикновеното излизане до кофите за боклук в незабравим момент на шок и ужас.