Николай и Христина сключили вечен съюз още на шестгодишна възраст и запечатали с лилав цветен молив своето детско обещание да се оженят един за друг, ако на тридесет години все още са необвързани. Две години по-късно рядко заболяване, свързано с растежа, завинаги спря физическото развитие на Николай и той останал с ръста на осемгодишно дете, докато умът му продължил да се развива напълно нормално.
Въпреки непрекъснатите подигравки, инфантилизацията и жестокото обществено отхвърляне, с които се сблъсквал през целия си живот, Николай изградил успешна кариера като софтуерен разработчик и останал най-близкият приятел на Христина. Междувременно Христина се преместила в друг град, започнала да излиза на срещи и накрая се сгодила за друг мъж на име Емил, докато детското им обещание постепенно се превърнало в скъп спомен.
Животът ѝ се променил драматично на двадесет и шест години, когато тежка автомобилна катастрофа раздробила таза ѝ и тя се нуждаела от месеци интензивна рехабилитация, а бъдещата ѝ подвижност останала несигурна. Изправен пред дългия ѝ път към възстановяването, Емил я напуснал с обяснението, че не е подготвен да се справи с новите ѝ физически ограничения.
Когато Николай научил за нараняването ѝ, той веднага се притекъл на помощ. Адаптирал автомобила си, преустроил дома ѝ и започнал да присъства на ежедневните ѝ физиотерапевтични процедури. Докато Христина се учела отново да ходи, Николай ѝ връчил запазеното обещание от детството и ѝ признал за дългогодишната си любов. Той подчертал, че иска връзка, основана на истинска романтична любов, а не на съжаление или чувство за дълг.
Осъзнавайки, че чувствата ѝ към него далеч надхвърлят благодарността, Христина отвърнала на любовта му и двамата започнали да се срещат.
Връзката им се задълбочавала, докато двамата се учели да съчетават независимостта с взаимната подкрепа. Година по-късно Николай ѝ направил предложение за брак.
Годежът им обаче предизвикал яростна съпротива от страна на майката и роднините на Христина. Те открито поставяли под въпрос външния вид на Николай и обвинявали Христина, че жертва бъдещето си от чувство за вина.
Постоянните жестоки забележки сериозно разклатили самочувствието на Николай. В деня на сватбата, обзет от несигурност и страх, че ще се превърне в доживотна тежест за Христина, той се заключил в съблекалнята и решил да отмени церемонията, за да освободи Христина от връзката им.
Христина обаче отказала да го остави. Тя го намерила в съблекалнята и го уверила, че любовта ѝ е напълно истинска и се основава на дълбоко уважение. След това го повела към залата и се обърнала директно към всички присъстващи гости:
„Всеки, който смята Николай за благотворителен проект или го счита за недостоен за мен, може да си тръгне още сега.“
Един от гостите напуснал залата. Останалите обаче останали на местата си.
Тогава Николай и Христина продължили сватбената церемония. Те си разменили традиционни брачни халки, заедно с малките розови пластмасови пръстени от автомат, които Николай бил пазил цели двадесет и три години.
Христина прегърнала съпруга си не от съжаление, а защото била открила своя истински партньор в живота.