Когато днес 75-годишният колоездач от Девън Дейв Ричардс се погледне в огледалото, той вижда не само оцелял, но и живо доказателство за това докъде могат да стигнат медицинските иновации и човешката издръжливост. През юли 2021 г. Дейв и двама негови приятели карали велосипеди близо до Меър, когато пиян шофьор, разсеян от телефона си, се врязал в тях с висока скорост. Приятелите му били изхвърлени настрани, но Дейв – не. Той бил завлечен под автомобила, като двигателят изгорил едната страна на лицето му, докато другата била премазана.
Той получил пълни лицеви изгаряния, счупен гръб, раздробени ребра и фрактура на таза. Хирурзите се борили да спасят окото му, но в крайна сметка го отстранили, за да предотвратят разпространението на инфекция към мозъка. Последвала сложна операция за трансплантация на тъкани (free-flap surgery), както и множество процедури за отпускане на стегнатата белезна тъкан.
По време на възстановяването си в Кралската болница в Бристол, Дейв се запознал със специалисти, които му представили една революционна възможност: изработването на персонализирана, реалистична протеза чрез новия 3D медицински център на Здравната служба (NHS) във Френчай. Когато центърът отворил врати, той станал един от първите му пациенти – и първият, получил 3D-принтирана лицева протеза, която съвпада точно с цвета на кожата, косата и дори цвета на очите му.
Пътят не бил лесен. Изработването на матрицата изисквало слоеве восък, отливки и клаустрофобични отпечатъци, покриващи носа и устата му. По-късно 3D-принтирана шина за врата омекотила белезната тъкан, което улеснило носенето на протезата. „След една седмица бях изумен“, споделя Дейв.
Но физическото възстановяване било само част от битката. „В първите дни се чувствах много уязвим“, признава той. „Борех се с външния си вид и с това как хората биха ме гледали. Отне ми много време да възвърна увереността си.“
Въпреки това, издръжливостта е негов доживотен навик. Само пет месеца след катастрофата Дейв се качил обратно на велосипед (на закрито), възвръщайки силите си малко по малко. Това, което все още го разочарова, е намалената присъда на пияния шофьор – едва 18 излежани месеца. „Бях на крачка от това да загубя живота си“, казва той. „Живея с болката всеки ден.“
И все пак оптимизмът остава неговият компас. „Радвам се, че последвах този процес на лечение – той ме доведе дотам, където съм днес. Винаги съм казвал: ако има полза и рисковете не са твърде големи, ще опитам всичко.“
За Дейв Ричардс надеждата не е абстрактна. Тя е проектирана, принтирана, носена – и продължава напред с всяка миля, която той изминава.