Даниел стоеше отчаян пред аптеката. За операцията на седемгодишната му дъщеря Лили не му достигаха 2000 долара, а времето изтичаше. Точно когато се чувстваше напълно безпомощен, към него се приближи непознат възрастен мъж със сребристобяла коса на име Харолд. Той направи необичайно предложение – щеше да плаща на Даниел по 500 долара на ден, ако посещава дъщеря му Кони и се преструва, че я обича.
След тежка катастрофа, причинена от бившия ѝ приятел, Кони бе изгубила всякакво желание за живот. Тя отказваше да говори, да се храни и да общува с когото и да било. Воден от отчаяното желание да събере средства за лечението на Лили, Даниел прие предложението, взе номера на болничната стая и инструкциите винаги да носи рози.
Първите срещи бяха истинско изпитание. Кони го посрещаше с ледено безразличие и открита враждебност. Веднъж дори хвърли букет маргаритки към стената и му нареди да си тръгне. Но Даниел не се отказа. Ден след ден той се връщаше, четеше ѝ вестника, носеше ѝ храна и търпеливо понасяше мълчанието ѝ.
Промяната настъпи неочаквано. Един ден двамата се засмяха на спомен за строгия си учител по история от гимназията. Това кратко споделено чувство на хумор разчупи стената между тях. Постепенно Кони започна да се отваря към света отново.
По-късно Даниел доведе Лили на посещение. Жизнерадостното момиченце внесе светлина в болничната стая. Нейната искреност и усмивка събудиха в Кони топлина и радост, които тя не беше усещала от деня на инцидента.
Седмиците минаваха. Благодарение на физиотерапията, на разговорите и на уикендите, прекарани в игри на Монополи с Даниел и Лили, Кони постепенно възвръщаше както физическите си сили, така и желанието си за живот.
Но в сърцето на Даниел растеше тежко чувство за вина. Той осъзна, че вече не играе роля. Беше се влюбил истински в Кони. И въпреки това се страхуваше, че ако научи как е започнало всичко, тя никога няма да му прости.
Ситуацията стана още по-сложна, когато Харолд внезапно почина след дълго пазена в тайна болест. Докато стоеше на погребението му, Даниел осъзна нещо шокиращо – Харолд никога не му беше платил нито цент. И въпреки това той продължаваше да посещава Кони всеки ден, защото вече искрено се грижеше за нея.
Няколко дни след погребението телефонът на Даниел звънна посред нощ. Беше Кони. Разстроена и плачеща, тя го помоли веднага да дойде в болницата.
Когато пристигна, я намери със сълзи в очите, държаща черен плик с почерка на покойния си баща. Тихо му призна, че знае за финансовата уговорка. Три дни преди смъртта си Харолд ѝ бил разкрил истината, защото не искал да напусне този свят с лъжа в сърцето си.
С натежало от болка сърце Кони подаде плика на Даниел и му каза, че вътре са последните инструкции на баща ѝ.
Даниел отвори писмото. На листа, изписан с треперещия почерк на Харолд, беше разкрита невероятна истина. Неплатената сделка никога не била грешка. Това бил внимателно обмислен тест за характера му.
Харолд пишеше, че след като Даниел никога не е поискал обещаните пари и въпреки това е продължил да идва всеки ден, той е разбрал, че чувствата му към Кони са напълно искрени.
Но това не беше всичко.
В писмото се разкриваше още, че Харолд е създал специален доверителен фонд, който ще покрие изцяло всички бъдещи операции и рехабилитации на Лили.
Сълзи напълниха очите на Даниел. Най-накрая той призна на Кони колко силно я обича. Тя нежно хвана ръката му и отвърна на чувствата му. В този момент и двамата осъзнаха, че Харолд по свой собствен начин ги е събрал и им е дал шанс за щастие.
Няколко месеца по-късно Кони напусна болницата на собствените си крака. До нея вървяха Даниел и възстановяващата се Лили. Заедно те поеха към новия си живот – не просто като приятели, а като истинско семейство, изградено върху любов, доверие и втори шанс за щастие.