След като загуби съпругата си Маргарет, с която беше прекарал почти шест десетилетия, 85-годишният Харолд потъна в болезнено мълчание и дълбока скръб. Вместо да го подкрепят в най-тежкия момент от живота му, трите му вече пораснали деца – Греъм, Фийби и Джулиан – останаха емоционално отдалечени. Вниманието им беше насочено не към неговата болка, а към къщата му, завещанието и бъдещото наследство, което очакваха да получат.
Осъзнал колко безразлични са станали собствените му деца и решен най-после да изпълни една стара мечта, която някога споделяше с Маргарет, Харолд похарчи значителна част от спестяванията си за луксозен ретро автомобил и започна да планира пътешествия, които двамата винаги бяха отлагали. Когато децата му научиха за покупката, нахлуха разгневени в дома му и го обвиниха, че унищожава тяхното финансово бъдеще. Реакцията им окончателно затвърди убеждението му, че алчността е надделяла над семейната обич.
Напрежението достигна своя връх, когато Харолд спокойно постави на кухненската маса перлената гривна на Маргарет – същото бижу, за което децата му безсърдечно се бяха карали още по време на погребението, непосредствено до ковчега ѝ. Шокирани и обзети от чувство за вина, те останаха без думи и накрая признаха, че поведението им е било породено от страх, несигурност и паника след смъртта на майка им.
След това Харолд им разкри болезнената истина – че през цялото време са го възприемали повече като източник на пари, отколкото като опечален баща. Той им съобщи, че вече е променил завещанието си и е решил по-голямата част от имуществото му да бъде дарена на благотворителните организации, които Маргарет винаги е подкрепяла. Обясни, че децата му няма да останат без нищо, но вече няма да наследят богатството, на което толкова силно разчитаха. Така ги принуди да се изправят срещу собствената си алчност и да осъзнаят истинската стойност на семейството.
Няколко дни по-късно пред дома му пристигна дългоочакваният тъмнозелен луксозен автомобил – символ на новото начало, което Харолд избра за себе си. С усмивка той постави перлената гривна на Маргарет в жабката, сякаш тя продължаваше да пътува редом с него. Вместо да прекара последните си години в самота и съжаление, той реши най-после да изживее приключенията, които двамата толкова дълго бяха отлагали. Защото истинският живот не приключва, докато човек сам не реши да затвори последната страница от собствената си история.