Когато петнадесетгодишната Ема била хваната с бръснач в банята, тя признала, че приятелят ѝ Мартин критикувал окосмяването по ръцете ѝ и ѝ бил намекнал, че трябва да се бръсне. След като баща ѝ Даниел научил за случилото се, той решил да не се конфронтира директно с Мартин, а вместо това го поканил на семейна вечеря. По време на вечерята Даниел разказал история за това как майката на Ема някога започнала да крие усмивката си заради критиките на свой бивш приятел. Историята накарала Мартин да се замисли върху собственото си поведение, без да се налага да бъде поучаван директно.
След вечерята Ема потърсила обяснение от Мартин за забележките му. Тогава той признал, че просто повтарял критиките на съотборниците си от баскетболния отбор, защото искал да отклони вниманието от собственото си кожно заболяване — екзема. Когато Ема осъзнала, че Мартин прехвърля собствените си несигурности върху нея, тя решила да сложи край на връзката им. Малко след това Мартин се изправил срещу съотборниците си, когато те отново започнали да правят обидни коментари за Ема. С постъпката си той показал, че е започнал да осъзнава грешките си и да се държи по-зряло.
Въпреки че Мартин се извинил и се опитал да се сдобрят, Ема останала непреклонна в решението си да бъде сама. Тя вече била придобила увереността да отстоява личните си граници. Междувременно завършила художествения си проект, като нарисувала портрет на майка си, на който тя се смее свободно и открито, без да крие усмивката си. Даниел подкрепил избора на дъщеря си и отбелязал, че е изключително важно човек да осъзнае собствената си стойност, независимо от чуждото мнение.
С времето атмосферата в дома се променила, тъй като Ема ставала все по-уверена в себе си и престанала да се крие под дрехи с дълги ръкави, когато била вкъщи. Даниел и съпругата му наблюдавали как дъщеря им става все по-самостоятелна и независима, докато постепенно оставяла неприятното преживяване зад гърба си, без да променя външността си, за да угоди на другите.
Портретът останал закачен на хладилника в кухнята и се превърнал в постоянно напомняне за значението на самоприемането. Накрая Ема излязла от дома си с тениска с къси ръкави, напълно уверена и доволна от себе си, готова да продължи ежедневието си, без да се притеснява от това какво мислят другите за външния ѝ вид.