Една снимка, която обикаля из интернет, показва пътник с по-пълна фигура, който трудно се побира в стандартното самолетно място по време на полет от Хелзинки до Копенхаген, предизвика бурен дебат относно политиките за сядане в авиокомпаниите. Първоначално публикувана от защитника на потребителите Кристофър Елиът, а по-късно споделена от хип-хоп групата Pretty Ricky, снимката провокира обсъждане дали авиокомпаниите трябва да осигурят по-добри условия за по-едрите пътници. В поста си Pretty Ricky призова за „златна среда“ – решение, което да удовлетвори хората, които не се побират удобно в едно място, като се вземе предвид неудобството както за тях, така и за съседите им.

Реакцията онлайн бе бърза и масова – хиляди коментари, изпълнени с противоположни мнения. Мнозина смятаха, че пътниците, чийто размер надвишава един стандартен седящ капацитет, трябва да заплащат за второ място. Този възглед често се сравняваше с допълнителните такси за повече място за краката или се разглеждаше като „личен избор“ с финансови последствия. Някои дори предложиха авиокомпаниите да предлагат места с по-големи размери срещу по-висока цена като алтернативно решение.

В същото време обаче значителен брой гласове възразиха, посочвайки, че през годините авиокомпаниите постепенно намаляват размерите на седалките, за да поберат повече пътници, което води до дискомфорт за хора от всякакви размери. Влиятелната пътешественичка с по-едра фигура Джейлин Чейни, известна защитничка на „освобождението на дебелите“, се включи в дебата, поставяйки въпроса защо хората с по-големи размери трябва да се променят, за да се вместят в пространства, които не са проектирани за тях. Тя подчерта, че проблемът е в „системата“, а не в отделния човек, и добави, че дори седалките в първа класа често не са пригодени за по-едри пътници. Според нея въздушният транспорт е необходимост, а не лукс.

Докато дебатът се разгаря, се предлагат различни решения – от федерални закони като „Закон за равенство на пълните“, който да гарантира достъпност до въздушни пътувания за всички телесни типове, до противоречивото предложение пътниците да бъдат претегляни преди качване, подобно на багаж. Последната идея обаче бе широко критикувана като обезчовечаваща. Основният проблем се свежда до балансирането на икономическите интереси на авиокомпаниите със стремежа за комфорт и права на пътниците с разнообразни размери – задача, за която все още няма лесно решение.

В крайна сметка вирусната снимка извади на преден план нарастващото напрежение между свиващите се размери на самолетните седалки и разнообразието от размери на пътуващите хора. Горещите реакции подчертават необходимостта от преосмисляне на авиополитиките с цел по-справедливо и комфортно пътуване за всички. Дали това ще доведе до промени в правилата или ще остане само спор в онлайн пространството, тази снимка несъмнено провокира важен разговор за приобщаването и достъпността във въздушния транспорт.